Направо към съдържанието

Пенчо Костурков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пенчо Костурков
български политик
Роден
Починал
8 май 1989 г. (90 г.)

Учил вСофийски университет
Политика
Депутат
XXVI ОНС   VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Пенчо Стоянов Костурков е български юрист и политик от Радикалната партия, впоследствие безпартиен.

Роден е на 18 октомври 1899 година в град Враца. Син е на известния политик Стоян Костурков, от големия род Костуркови, преселници от Костур. През 1923 година завършва право в Софийският университет, а през 1926 година става доктор по политически и икономически науки във Франция. В периода 1927 – 1945 година е адвокат в София. От 1937 г. се включва в общия фронт срещу властта на цар Борис III. Между 1944 и 1949 е член на Изпълнителния комитет на Радикалната партия. Остава такъв до сливането ѝ с Отечествения фронт. От 1945 става член на Националния комитет на ОФ. През 1946 година е част от българската делегация на Парижката мирна конференция. От 1952 е заместник-председател на Градския комитет на Българо-съветското дружество. От 1955 г. е секретар на Българо-съветското дружество за ООН в България. Подпредседател е на XXVI ОНС, VI ВНС, IV и V народни събрания (1945 – 1949 и 1963 – 1971). От 1950 до 1962 е член на Президиума на Народното събрание[1] Между 1963 и 1975 е секретар на Националния съвет на ОФ, а от 1976 до 1983 e негов заместник-председател.[2] Народен представител е в I до IX НС, XXVI ОНС и VI ВНС. Умира на 8 май 1989 г. в град София[3]. Член е на Националния комитет за защита на мира и на Националния комитет за европейска сигурност[4]. Носител е на три ордена „Георги Димитров“ (1969, 1975, 1979) и на почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 37 от 10 януари 1975), орден „Народна република България“ – I ст. (1960).[5]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 232 // Архивиран от оригинала на 2019-10-24. Посетен на 2012-12-30.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 346
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 491, ISBN 954-528-790-X
  4. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 342
  5. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 422