Направо към съдържанието

Пере Калдерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пере Калдерс
Pere Calders
Пере Калдерс
Пере Калдерс
Роден29 септември 1912 г.
Починал21 юли 1994 г. (81 г.)
Професияписател, журналист, карикатурист
Националност Испания
Активен период1933 – 1994
Жанрдрама, сатира, мемоари, фентъзи, биография
СъпругаМерсе Казалс (1935 – 1943)
Роза Артис (1943 – 1994)
Уебсайт
Пере Калдерс в Общомедия

Пере Калдерс (на испански: Pere Calders) е испански журналист, карикатурист и писател на произведения в жанра социална драма, фентъзи, биография и мемоари.[1][2][3]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Пере Калдерс, с рождено име Педро де Алкантара Калдес и Русиньол, е роден на 29 септември 1912 г. в Барселона, Испания, в семейството на писателя модернист Висенс Калдес и Тереза Ровиралта.[1] Прекарва голяма част от детството си в провинцията, близо до Полиня. Учи в Барселона и 14-годишен пише първия си разказ, „Първият арлекин“, публикуван по-късно през 1936 г.[2] Занимава се също и с рисуване и известно време работи като асистент на чешкия чертожник Карел Черни. През 1929 г. постъпва във Висшето училище за изящни изкуства в Барселона.[1] На 20 години се включва в редакцията на „Търговски вестник“.[3]

Прави литературния си дебют през 1933 г. с разказа „История за призраци или параклисът „Естрела“ във вестник „Днес“. Първата му книга, сборникът с разкази „Първият арлекин“, е издаден през 1936 г.[3] Въпреки трудните времена, които Испания преживява по това време, с избухването на Гражданската война през 1936 г., той има голяма творческа активност и сътрудничи като писател или като художник в множество публикации на изденията в Барселона.[2] Същата година е издаден и краткият му първи роман „Славата на д-р Ларен“.[1]

През 1937 г. е включен в републиканската армия като техник-картограф. Последвалите събития му пречат да публикува други произведения в този период освен сборника „Ударни единици“ през 1938 г. за преживяванията му на фронта. След края на гражданската война е интерниран в концентрационен лагер, след което отива в изгнание първо във Франция, а после в Мексико.[1] Там преживява трудна адаптация и работи заедно с други каталунски интелектуалци за развитието на каталунското съзнание и култура чрез основаването на списанието Lletres.[1][3] През 1955 г. е издаден сборникът му с разкази „Хроники на скритата исти* 1976 O Princípio da Sabedoria

  • 1979 Novel•la – тв сериал
  • 1982 Puny clos – късометражен
  • 1983 Un encargo original – тв сериал
  • 1983 Antaviana – тв филм
  • 1987 La veritat oculta
  • 1987 13 x 13 – тв сериал
  • 1997 Cròniques de la veritat oculta – тв сериална“ поличил наградата „Виктор Катала“, следвани от още два сборника: „Хората от горната долина“ (1957) и „Утре, в три сутринта“ (1959).[1]

На 10 декември 1962 г. семейство му се завръща в Барселона.[3] През 1964 г. е издаден романът му „Сянката на агавето“, който получава наградата „Свети Георги“. През 1966 г. е издаден сборникът му „Военноморски патрул под мъглата“, с който се връща към собствиния си стил на разказ, а през 1967 г. е издаден краткия му роман „Неварес почива тук“, чието действие се развива в Мексико.[1]

Авторът е известен преди всичко със своите разкази, които са получили много повече внимание от критиката и публиката, отколкото романите му. Те са описвани като хумористични, иронични, измислени и абсурдни и някои са в жанра на магическия реализъм.[3] Произведенията му са удостоени с множество литературни награди.[1]

През 1986 г. е удостоен с почетна награда за каталонската литература, през 1992 г. е удостоен с почетна докторска степен от Автономния университет в Барселона, а през 1993 г. получава Националната награда за журналистика.[1][3]

Пере Калдерс умира след продължително боледуване на 21 юли 1994 г. в Барселона.[1][2]

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • La glòria del doctor Larén (1936)[1]
  • Gaeli i l'home Déu (1937)
  • L'ombra de l'atzavara (1964)
  • Ronda naval sota la boira (1966)
  • Aquí descansa Nevares (1967)
незавършени романи публикувани посмъртно
  • La ciutat cansada (2008)
  • Sense anar tant lluny (2009)
  • La marxa cap al mar (2009)
  • L'amor de Joan (2009)
  • El primer arlequí (1936)[1]
  • Unitats de xoc (1938)
  • Memòries especials (1942)
  • La ratlla i el desig (1947)
  • Cròniques de la veritat oculta (1955) – награда „Виктор Катала“[3]
  • Gent de l'alta vall (1957)
  • Demà a les tres de la matinada (1959)
  • Invasió subtil i altres contes (1978)
  • Antaviana, amb Dagoll Dagom (1979)
  • Tot s'aprofita (1981)
    Почти невъзможна любов, изд.: Профиздат, София (1989), прев. Мая Генова-Чорбаджийска
    (преиздадена през 2021 г. като „Духът водач – Работа на Провидението“)
  • Raspall (1981)
  • El sabeu, aquell? (1991)
  • De teves a meves: trenta-dos contes que acaben més o menys bé (1984)
  • Els nens voladors (1984)
  • Tres per cinc, quinze (1984)
  • La cabra i altres narracions (1984)
  • El desordre públic (1985)
  • Un estrany al jardí (1985)
  • El barret fort i altres inèdits (1987)
  • Dibuixos de guerra. Kalders i Tísner (1991)
  • L'honor a la deriva (1993)
  • Mesures, alarmes i prodigis (1994) – награда на критиката
  • La lluna a casa i altres contes (1995)
  • 1976 O Princípio da Sabedoria
  • 1979 Novel•la – тв сериал
  • 1982 Puny clos – късометражен
  • 1983 Un encargo original – тв сериал
  • 1983 Antaviana – тв филм
  • 1987 La veritat oculta
  • 1987 13 x 13 – тв сериал
  • 1997 Cròniques de la veritat oculta – тв сериал
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pere Calders в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​