Направо към съдържанието

Петар Хекторович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петар Хекторович
Petar Hektorović
Роден1487 г.
Починал13 март 1572 г. (85 г.)
Стари град (Хвар)
Професияпоет, писател, ерудит
Националностхърватин
Жанрпоезия
Направлениеренесанс
Петар Хекторович в Общомедия
Двете български песни: „Къде ми си Радославе войводо?“ и „Целувам те девойко.“, Венеция, 1568 г.

Петар Хекторович (на хърватски: Petar Hektorović) e хърватски поет и ерудит. Произхожда от старо аристократично семейство.

Петър Хекторович е предимно ренесансов деец и хърватски общественик. Притежавал значителни знания за времето си из областите на музиката и архитектурата.

Известен е предимно със своето произведение „Риболов и разговор с рибарите“, отпечатана във Венеция през 1568 г. Произведението на Хекторович е едновременно пътепис и документален репортаж, в поетическа форма, за живота на рибарите на родния Хвар. Бугарщиците на Хекторович са първите засвидетелствани и документирани исторически, като първото историческо сведение за тези народни паметни песни е от 1547 г. В едната от песните се разказва за Крали Марко и брат му Андриаш Мърнявчевич, който посетил Дубровник след смъртта на краля в битката при Ровине. Във втората бугарщица войводата Владко Удински (Видински) преследва с хитрост войводата Радосав (Радослав) от Сиверин (Турну Северин), като заръчва на слугите си да убият пленника. Другите народни герои от бугарщиците на Хекторович са Иван Шишман, Баязид I и Лазар Храбелянович.

Творчеството на Хекторович се вписва в една ренесансова хварска традиция от XVI век, която отпочва Винко Прибоевич, който отпечатал във Венеция произнесената си през 1525 г. проповед „За произхождението и последвалите деяния на славяните“, призовавайки славяните към единство от Адриатика до Москва.[1] Историческата тенденция била завършена на островния манастир на съседния Млет с „Царството на славяните“.

Хекторович е и свидетел на преселението на хърватите през Адриатика в Молизе.