Петър Илчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Илчев
български езиковед палеославист
Роден
Починал
4 януари 1995 г. (67 г.)

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Учил приКирил Мирчев
Работил вСофийски университет
Семейство
БащаСтефан Илчев

Петър Стефанов Илчев е български езиковед, старобългарист, славист и индоевропеист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 ноември 1927 г. в Ботевград в семейството на езиковеда Стефан Илчев. Завършва славянска филология в Софийския университет, след това – редовна аспирантура при проф. Кирил Мирчев.

Доцент по старобългарски език в Софийския университет, Пловдивския университет и Югозападния университет. През 1966 – 1967 г. е лектор по български език и култура в Ягелонския университет, Краков, Полша[1]. Чел е лекции по старобългарски език, праславянски език, история на българския език, палеография. Основните му научни приноси са в изследването на глаголицата[2].

Умира на 4 януари 1995 г. в София.

Основни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Българско-полски разговорник. София, 1961 (в съавторство с Тереса Домбек)
  • „К вопросу о македонском языке и его истории“. – Балканско езикознание 11 (съвместно с П. Пенкова)
  • „Към първоначалното състояние на глаголическата графична система“. – Език и литература, 1969, 24, № 5, с. 29–39.
  • „Знакова мотивираност на глаголицата“. – Език и литература, 1972, 27, № 2, с. 16–14.
  • „Структурни принципи на глаголическата графика“. – Старобългаристика, 1980.
  • Текстова структура на Синайския псалтир. Във: Владимир И. Георгиев (ред.), Изследвания върху историята и диалектите на българския език. Сборник в памет на чл.-кор. Кирил Мирчев. София, БАН, с. 200–205.
  • „Синайският псалтир и неговите писачи“. – Славянска палеография и дипломатика [vol. 1]. София: CIBAL, 1980, с. 89–95.
  • „Азбуки, старобългарски“. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енцикопедия, т. 1, София: БАН, с. 34–49.
  • „Глаголица“. – В: Петър Динеков (гл. ред.), Кирило-Методиевска енцикопедия, т. 1, София: БАН, с. 491–509.
  • Статии по палеославистика. По случай 90 години от рождението му. Под редакцията на А. Тотоманова и Т. Славова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018 ISBN 978-954-07-4347-9

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Четиримата танкисти и кучето“ – полски сериен филм

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хр. Първев. Създатели и творци на българското езикознание. София, 1987, с. 185.
  2. Кърпачев В, Йорданова А. „Конференция в памет на Петър Илчев“. – сп. Българска реч, 1998, т. 4, бр. 1, стр. 46 – 48.