Преглед на кода на Петър Младенов

{{Друго значение|българския политик|художника|Петър Младенов (художник)}}
{{Личност|политик
| вложки = {{Личност/Политик
| постове1     = Генерален секретар на ЦК на БКП
| години1      = 10 ноември 1989 – 2 февруари 1990
| постове2     = [[Държавен съвет на Народна република България|Председател на Държавния съвет]]
| години2      = 17 ноември 1989 – 3 април 1990
| постове3     = Председател (президент)
| години3      = 3 април 1990 – 6 юли 1990
| още          = {{Депутат-България|6н=1|7н=1|8н=1|9н=1}}
}} }}

'''Петър Тошев Младенов''' е [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]], държавен глава на [[Народна република България]] – последен председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] и първи председател (президент) на Народната република.

Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971 – 1989). [[Държавен глава]] на [[България]] след отстраняването на [[Тодор Живков]] (17 ноември 1989 – 6 юли 1990).

== Биография ==
=== Произход и ранно детство ===
Роден е в село Урбабинци (днес [[Тошевци]]), [[област Видин|Видинско]] на 22 август 1936 г.<ref name=rulers>{{cite web|title=Index Mf-Mn|url=http://rulers.org/indexm4.html|publisher=Rulers|accessdate=16 юни 2013 г.}}</ref> Баща му Тошо Младенов (13 януари 1912 – 13 януари 1944) е [[Партизанско движение в България|партизанин]], заместник командир на партизански отряд [[Партизански отряд „Георги Бенковски“|„Георги Бенковски“]], убит в сражение през 1944 г. Майка му Стойна Герговска е починала през 2006 г.

Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия, [[Младен Цеков]], е народен представител в [[I велико народно събрание]] (1879 г.) и името му фигурира под № 166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на [[Александър Батенберг]] за княз. Впоследствие е избран за депутат и в [[I обикновено народно събрание|Първото]] и във Второто Обикновено [[Народно събрание]] (1879 и 1880 г.).

Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядото на Петър Младенов) се сражава като старши [[унтерофицер]] от [[Втори конен полк]] в [[Балканската война]] (1912 – 1913) и остава военноинвалид, след като е ранен в сражение.

=== Образование и ранна политическа кариера ===
Член е на организацията „Димитровска социалистическа народна младеж“ (ДСНМ) от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното [[Суворовско училище]] в [[София]] през 1954 г., след което е студент по [[философия]] в [[Софийския университет]], завършва международни отношения в [[МГИМО]] ([[Москва]]) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 357</ref>

След завръщането си в България работи в ръководството на [[Димитровския комунистически младежки съюз]] във [[Видин]] (1963 – 1966, първи секретар на Окръжния комитет) и София (1966 – 1969, секретар на Централния комитет), ръководи окръжната организация на БКП във Видин (1969 – 1971, първи секретар на Окръжния комитет).<ref name=rulers/>

=== Управленски постове и държавен глава ===
{{повече източници|15:41, 26 януари 2019 (UTC)}}

През 1971 г. става [[министър на външните работи]] и остава на тази длъжност в 4 поредни правителства до 1989 г. Ползващ се с личните предпочитания на диктатора [[Тодор Живков]], към момента на избирането му на този пост Младенов е на 35 години и така става най-младият български външен министър{{hrf|Христов|2009|127}} до избора на [[Надежда Михайлова]] през 1997 година. Той е и най-дългогодишният (в продължение на 18 години) външен министър на България. Избиран е за кандидат-член, а по-късно за член на [[Политбюро на ЦК на БКП]].

В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. [[Възродителен процес]].{{hrf|Христов|2009|313}}

На 14 юни 1989 година, на заседание на Политбюро без участието на Живков, посветено на предизвиканите от Възродителния процес масови изселвания, той описва провала на външнополитическите усилия на режима, изказва съмнения във възможностите на въоръжените сили да запазят целостта на страната без помощ от Варшавския договор, предлага въвеждане на [[военно положение]] или показни политически реформи, които да отклонят вниманието от провежданото [[етническо прочистване]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2016 | title = Икономика на „Възродителния процес“ | publisher = Център за академични изследвания | location = София | pages = 136 – 137 | isbn = 978-954-320-582-0}}</ref>

На 24 октомври 1989 година Петър Младенов подава оставка след остър телефонен разговор с Тодор Живков.<ref name=Letter>{{cite web |url=http://www.faktite.bg/source/95 |title=Документът, който предизвика 10 ноември |publisher=ФАКТИТЕ |accessdate=Jan 26, 2019 |архив_дата=2019-01-27 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20190127035015/http://www.faktite.bg/source/95 }}</ref>
Чрез този разговор Живков се опитва да се намеси в непосредствено предстояща среща на Младенов с американския посланик [[Сол Полански]], обвинява [[Съединени американски щати|Съединените щати]] в намеса във вътрешните работи на България, и окачествява срещата като ненужна. В придружаващото писмо<ref name=Letter /> до Политбюро, Младенов посочва като причина за оставката си проявеното към него отношение в разговора, като мимоходом обвинява Живков „[че е довел] страната до дълбока икономическа, финансова и политическа криза, ... [че е изолирал] България от света“, и че „[с] една дума, със своята политика Тодор Живков [е изхвърлил] България извън бързея на времето.“<ref name=Letter />{{hrf|Христов|2009|607 – 608}} Малко по-късно подкрепя, заедно със своя състудент и приятел [[Андрей Луканов]], и с помощта на [[Добри Джуров]] и [[Станко Тодоров]], вътрешнопартийния преврат, довел до отстраняването на Тодор Живков от партийното ръководство на пленум на ЦК на БКП на [[10 ноември 1989]] г. Оглавява партията<ref>{{cite web|title=Governance After Zhivkov|url=http://bulrefsite.entrewave.com/view/bulrefsite/s129p162.htm|work=Bulgarian Free Books – Bringing the Reformation to Bulgaria!|publisher=Lehman Websites|accessdate=1 март 2014|архив_дата=2014-03-04|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20140304175723/http://bulrefsite.entrewave.com/view/bulrefsite/s129p162.htm}}</ref> като неин [[Генерален секретар на ЦК на БКП|генерален секретар]] до промените в Конституцията (с отпадането на клаузата за „ръководната роля на БКП“ и въвеждането на забрана за държавния глава да бъде член на ръководството на партия) през април 1990 г.

Заменя Тодор Живков също и като [[председател на Държавния съвет]] на [[17 ноември]] [[1989]] г. След промяна на [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията]] на [[3 април]] [[1990]] г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за [[председател (президент) на Републиката|председател (президент) на Народната република]].

По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на [[14 декември]] [[1989]] г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“.Младенов отрича, твърди че неправилно са разбрали думите му и е казал „Станко (Тодоров) да дойде“, но общественото мнение вече е разбунено. След студентските вълнения от лятото на [[1990]] г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.

== Смърт ==
Умира на [[31 май]] [[2000]] г. в резултат на дългогодишно сърдечносъдово заболяване.<ref name=rulers/> По разпореждане на [[Президент на България|президента]] [[Петър Стоянов]] е погребан с държавни почести каквито се полагат на държавен глава.

== Семейство ==
Петър Младенов е женен от 1964 г. за историчката [[Галя Младенова]]. Запознават се във [[Видин]], където тя е директор на Окръжния архив. Тя впоследствие е журналист в сп. „Младеж“.

Имат дъщеря Татяна Младенова, юрист, която има 4 деца – Александра, Петър, Мартин и Татяна.

== Библиография ==
* „Животът – плюсове и минуси“ (1992)

== Литература ==
{{Уикицитат|Петър Младенов}}
* Пенчо Ковачев, ''Петър Младенов. Цялата истина'', изд. „Захарий Стоянов“, 2016 г.
* {{ташев}}

== Бележки ==
<references/>

; Цитирани източници
* {{cite book | last = Христо | first = Христов | authorlink = Христо Христов (журналист) | year = 2009 | title = Тодор Живков. Биография | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0586-1}}

{{Пост списък|Министър на външните работи на България|59}}
{{пост списък|Генерален секретар на ЦК на БКП|4}}
{{пост списък|Председател на Държавния съвет на Народна република България|2}}
{{Пост списък|Председател (президент) на Републиката|1}}

{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Младенов, Петър}}
[[Категория:Президенти на България]]
[[Категория:Членове на Държавния съвет на НРБ]]
[[Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Членове на Председателството на ВС на БКП]]
[[Категория:Министри на външните работи на България]]
[[Категория:Секретари на ЦК на БКП]]
[[Категория:Възпитаници на МГИМО]]
[[Категория:Родени в област Видин]]
[[Категория:Хора, свързани с Възродителния процес]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „13 века България“]]