Петър Стоянов (опълченец от Зелениче)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Петър Стоянов .
| Петър Стоянов | |
| български революционер | |
| Роден |
1854 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Петър Стоянов е български революционер, участник в Българското опълчение.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоянов е роден в 1854 година в леринското село Зелениче, което тогава е в Османската империя. Участва като доброволец в Сръбско-турската война в бригадата на генерал Михаил Черняев. След края на войната заминава за Русия. След избухването на Руско-турската война е доброволец в Българското опълчение и на 27 април 1877 година е зачислен в I опълченска дружина,[1] ІІ рота. Уволнен е като ефрейтор на 28 юни 1878 година.[3]
След войната се заселва в Кюстендил, станал част от новосъздаденото Княжество България. Работи като кръчмар.[3] Умира в Кюстендил на 16 юли 1913 година.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878 : Биографичен и библиографски справочник. Т. 1 : I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 184.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
- ↑ а б Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 185.
