Направо към съдържанието

Петър Струве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Струве
Пётр Бернга́рдович Стру́ве
руски обществен и политически деец

Роден
Починал
ПогребанРуско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция

Националност Русия
Учил вСанктпетербургски държавен университет
Грацки университет
Работилпрофесор по право
Политика
ПартияРуска социалдемократическа работническа партия
Конституционно-демократическа партия
Петър Струве в Общомедия

Петър Струве е руски обществен и политически деец, редактор, публицист, икономист, историк, социолог, философ.

Петър Струве е роден на 26 януари 1870 г. в Перм. Завършва Юридическия факултет на Санктпетербургския университет, след което за кратко преминава през няколко административни длъжности, за да изгрее ярко на идеологическото поприще и в руската публицистика от края на XIX век и началото на XX век.

Член на Императорското свободно икономическо общество (1895). През януари 1895 г. разпространява анонимно „Отворено писмо до Николай II“, който след възкачването на трона потвърждава курса към политика на контрареформи на баща си император Александър III (Русия).

След Първата световна война и гражданската война в Русия живее в изгнание в различни европейски страни. От 1928 г. се установява в Белград, където е председател на катедрата по социални науки на Руския научен институт. Води курс по социология в катедрите в Белград и Суботица. Редактира седмичника „Русия и славяни“ (1928 – 1934), след като Струве се оттегля от политическата дейност. Член на Съюза на руските писатели и журналисти в Кралство Югославия, а през 1930 – 1931 г. е негов председател.

На 22 май 1939 г. в Аулата на Софийския университет негова е честта /неофициално от името на отсъстващата Русия, а формално от Руския научен институт в Белград и Кондаковския институт – на името на Никодим Кондаков/ да завърши поредицата от речи на водачите на делегациите на държавите по случай 50-годишния юбилей на българската Алма матер. В кратката си реч отбелязва двама българи – Марин Дринов и Спиридон Палаузов. Думите на Струве с които се завършва официалната част на юбилея на Софийския университет са:

Вашата Aima Mater към тържеството на която вие така братски-любовно ни приобщихте. Vivat, crescat floreat!

[1]

Заедно с Дмитрий Лихачов са двамата руси най-задълбочено оценили българския принос във възникването, изграждането и утвърждаването на Русия с нейната култура.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Струве, Пьотър Бернгардович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​