Петър Хаджиделев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Хаджиделев
български комунист
Роден
1889 г.
Починал
1983 г. (94 г.)

Учил вСофийски университет
Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаХристо Хаджиделев
Братя/сестриГеорги Хаджиделев
Магдалина Хаджиделева

Петър (Ту̀ше) Христов Хаджиделев или Делев с псевдоним Пешо Босяка[1] е български комунистически активист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Хаджиделев е роден в 1889 година в Кукуш в семейството на Христо Хаджидельов и Катерина Измирлиева. Братовчед е на Христо Смирненски.[1] В 1907 година завършва с двадесет и втория випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] Петър Хаджиделев се мести в София, където следва от 1910 година и става привърженик на партията на Димитър Благоев. По-късно при Петър заминава и майка му Екатерина (Тина) Христова Измирлиева-Хаджиделева. Записва се в университета, но незавършил Петър участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец в Македоно-одринското опълчение, като служи в 4-та и нестроевата рота на 9-а велешка дружина. Награден е с бронзов медал и с орден „За храброст“ IV степен.[3][4] В 1920 година заминава да следва във Виена.[5] Става член на Централния македонски инициативен комитет.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
Христо Хаджидельов
(? - около 1900)
 
Катерина Измирлиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Хаджиделев
(1889 - 1983)
 
Георги Хаджиделев
(1894 - 1925)
 
Магдалина Хаджиделева
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Смирненски, Христо, Пантелей Зарев, Елена Димитрова. Събрани съчинения, том 4, Български писател, 1960, стр. 646.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 749.
  4. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 52.
  5. Караславов, Георги. Христо Смирненски: биографичен очерк, Български писател, 1967, стр. 97.
  6. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 – 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 116.