Направо към съдържанието

Пътеводител на галактическия стопаджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пътеводител на галактическия стопаджия
The Hitchhiker's Guide to the Galaxy
Пътеводител на пътешественика към галактиката (1979)
Ресторант на края на Вселената (1980)
Животът, Вселената и всичко останало (1982)
Сбогом, и благодарим за рибките (1984)
Почти безобидна (1992)
И още нещо ... (2009)
АвторДъглас Адамс
Държава Великобритания
Езиканглийски
Жанрнаучна фантастика, хумор
Пътеводител на галактическия стопаджия в Общомедия

„Пътеводител на галактическия стопаджия“ (на английски: The Hitchhiker's Guide to the Galaxy) е научнофантастична комедийна поредица, създадена от Дъглас Адамс.[1] Първоначално е излъчена като радио-комедия по BBC Radio 4 през 1978, а по-късно е адаптирана в други формати и само за няколко години се превръща в международен мултимедиен феномен. Адаптациите включват пиеси, трилогия, събрана в 5 книги и публикувана между 1979 и 1992 година, телевизионен сериал от 1981 година, компютърна игра от 1984 и игрален филм от 2005 година, финансиран от Холивуд и заснет и продуциран във Великобритания.

Въпреки че всички версии следват една и съща фабула, в много случаи те си противоречат, тъй като Адамс пренаписва значителна част от историята с всяка нова адаптация.

Във всички версии, повествованието следва приключенията на Артър Дент, злочест англичанин, който заедно със своя приятел Форд Префект, извънземен от малка планета някъде около Бетелгейзе и сътрудник на Пътеводителя, успява да се спаси при разрушаването на Земята от бюрократичната извънземна раса на Вогоните. Зейфод Бийбълброкс, братовчед на Форд и галактически президент по случайност ги спасява. Той ги взема на борда на откраднат космически кораб, чийто екипаж се състои от: Марвин – параноичният андроид и Трилиън, известна преди това като Триша Макмилън – жена, която Артър веднъж среща на парти и която се оказва единственият друг оцелял човек при разрушаването на Земята.

Групата се впуска в множество приключения, през които Артър научава, че Земята била огромен суперкомпютър, създаден от друг суперкомпютър - Дълбока Мисъл. Дълбока Мисъл бил създаден, за да намери отговор на въпроса за "Животът, Вселената и Всичко останало", който след години на изчисления просто намерил "42". Дълбока Мисъл проектирал още по-способен компютър - Земята, за да се намери какъв всъщност е върпоса. Земята обаче е разрушена 5 минути преди да завърши изчислението от Вогоните и потомците на създателите на Дълбока Мисъл смятат, че въпросът е някъде в главата на Артър. С помощта на приятелите си, Артър избягва и решават да обядват в Ресторант на края на Вселената.

Заглавията на петте романа са:

  1. Пътеводител на галактическия стопаджия (The Hitch Hiker’s Guide to Galaxy, 1979)
  2. Ресторант на края на Вселената (The Restaurant at the End of the Universe, 1980)
  3. Животът, Вселената и всичко останало (Life, the Universe, and Everything, 1982)
  4. Сбогом, и благодарим за рибките (So Long, and Thanks for all the Fish, 1984)
  5. Почти безобидна (Mostly Harmless, 1992)

На 25 май 2001 година, две седмици след смъртта на Дъглас Адамс, група интернет читатели решават да основат т.нар. „Ден на хавлията“ в негова памет. Хавлията, както се разкрива от съдържанието на романа, е един от най-важните и различими атрибути в инвентара на галактическия стопаджия:

Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение – можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види – но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.