Рехиар

Рехиар
	Рехиар
крал на свевите
	Статуя от 18 век в Мадрид
Роден	около 415 г.
Починал	декември 456 г. (41 г.) Порто, Португалия
Семейство
Баща	Речила
Братя/сестри	Рицимер
Други роднини	Теодерих I (баща на съпруга(та)); Торизмунд (брат на съпруга(та)); Теодерих II (брат на съпруга(та)); Ойрих (брат на съпруга(та))
	Рехиар в Общомедия

Рехиар (на латински: Rechiar; Reciarius, Rechiarius; † декември 456 г.) e крал на свевите през 448 – 456 г. в испанска Галиция.

Син е на краля на свевите Речила и съпругата му, която е дъщеря на Валия (крал на вестготите). Брат е на Рицимер, който e magister militum на Западната Римска империя.

Преди да стане крал Рехиар става християнин и остава католик.

През август 448 г. наследява трона от баща си. Поради несъгласието на някои фамилни членове с неговото възкачване на трона, той предприема грабежен поход.^[1]

Царството на Рехиар от *Kap Finisterre* до Алгарв и до Средиземно море през средата на 5 век.

Той се жени 449 г. за арианската вестготска принцеса, дъщеря на Теодерих I, крал на вестготите 418 – 451 г., което води до приемане на арианството от свевите. Тя е внучка на Аларих I и правнучка на Атаулф и Гала Плацидия, дъщерята на император Теодосий I. Сестра е на кралете вестготите Торизмунд (крал 451 – 453), Теодерих II (крал 453 – 466), Ойрих (крал 466 – 484) и на сестра, омъжена за Хунерик (крал на вандалите, † 484).

Той не признава римското право и не назначава римски чиновници в управлението. През февруари 449 г. Рехиар провежда грабежен поход в територията на баските. Не участва в нападенията на Атила в Галия (451 г.), а сключва мир с император Валентиниан III през 452 г. Договорът свършва с убийството на Валентиниан (16 март 455) и той напада в края на 455 г. Hispania Carthaginiensis и граби в провинцията Тараконска Испания.

На 5 октомври 456 г. претърпява голяма загуба в битка при Campus Paramus на рекичката Urbicus (днес Órbico), на 12 мили от Asturica (днес Асторга) от зет си Теодерих II. Рехиар е ранен и се опитва да избяга в Галиция. В Portus Cale (днес Порто в Португалия) е заловен и по нареждане на Теодерих II е екзекутиран през декември 456 г.

Свевите са покорени от вестготите. Тяхната самостоятелност като народ изчезва през 585 г.

Литература

Pablo de la Cruz Díaz Martínez: Rechiar. Diccionario biográfico español, Madrid 2009 – 2013, Online-Version
Stefan Krautschick: Rechiar. Reallexikon der Germanischen Altertumskunde Bd. 24, 2003, S. 208 – 209.
Otto Seeck: Rechiarius. In: Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft Bd. I A, Stuttgart 1913, Sp. 379.

Източници

↑ Хидаций, Chronik 137, Теодор Момзен: Auctores antiquissimi 11: Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (II). Berlin 1894, S. 25 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)

[1] Хидаций, Chronik 137, Теодор Момзен: Auctores antiquissimi 11: Chronica minora saec. IV. V. VI. VII. (II). Berlin 1894, S. 25 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat)

[1]