Направо към съдържанието

Рудолф фон Мекленбург-Щаргард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рудолф фон Мекленбург-Щаргард
Rudolf von Mecklenburg-Stargard
епископ на Шверин
Роден
Починал
1415 г.
ПогребанБад Доберан, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква[1]
Учил вКарлов университет
Управление
Период13911415
Други титлиепископ на Скара (1387 – 1389)
Герб
Семейство
РодДом Мекленбург
БащаЙохан I (Мекленбург-Щаргард)
Братя/сестриЙохан II (Мекленбург-Щаргард)
Улрих I (Мекленбург-Щаргард)
Албрехт I (Мекленбург-Щаргард)
Рудолф фон Мекленбург-Щаргард в Общомедия

Рудолф фон Мекленбург-Щаргард (на немски: Rudolf von Mecklenburg-Stargard; † между 27 юли и 27 декември 1415) от фамилията на херцозите на Мекленбург-Щаргард, е епископ на Скара (1387 – 1389) и като Рудолф III епископ на Шверин (1391 – 1415).

Той е син на херцог Йохан I фон Мекленбург-Щаргард († 1392/1393) и третата му съпруга графиня Агнес фон Линдау-Рупин († пр. 1402), вдовица на Николаус IV фон Верле, дъщеря на граф Улрик II фон Линдов-Рупин († 1356) и принцеса Агнес фон Анхалт-Цербст († 1352). Неговите братя са Йохан II († 1416), Улрих I († 1417) и Албрехт I († 1397).[2][3][4]

Катедралата на Бад Доберан

Рудолф следва през 1382 г. право в Прага.[5] Папа Урбан VI го издига на 20 март 1387 г. на епископ на Скара в Швеция. От 1364 г. там управлява братовчед му, Албрехт III фон Мекленбург, като крал на Швеция. През 1389 г. Маргарета от Дания-Норвегия побеждава крал Албрехт III и го пленява. Епископ Рудолф също е пленен за кратко време. След освобождението му той не остава за дълго в Швеция.[6] Папа Бонифаций IX го мести в Шверин,[7] където става епископ до смъртта си.

Той продава имоти, за да освободи братовчед си от затвора, което води през 1397 г. до въстание на катедралния капител.[8] Епископът загубва влиянието си и живее в допълнителната си резиденция в Щралзунд. През 1399 г. той се сдобрява с катедралния капител, но конфликтът трае до 1401 г.[9]

Рудолф умира между 27 юли и 27 декември 1415 г. и е погребан в манастир Доберан по негово желание в „старата княжеска гробна капела“.[10][11][12]

  • Alfred Rische: Verzeichnis der Bischöfe und Domherren von Schwerin mit biographischhen Bemerkungen. Ludwigslust 1900.
  • Alfred Rische: Verzeichnis der Bischöfe und Domherren von Schwerin mit biographischen Bemerkungen. Ludwigslust 1900.
  • Konrad Eubel: Hierarchia catholica medii. Band I. 1913, Monasterii (Unveränderter Neudruck, Patavii/Italien 1960)
  • Josef Traeger: Die Bischöfe des mittelalterlichen Bistums Schwerin. St.-Benno-Verlag Leipzig 1984.
  • Josef Traeger: Bie Bischöfe des Bistums Schwerin. In: Das Stiftsland der Bischöfe um Bützow und Warin. St.-Benno-Verlag Leipzig 1984, S. 95.
  • Margit Kaluza-Baumruker: Das Schweriner Domkapitel (1171–1400). Köln, Wien 1987 ISBN 3-412-05787-8 S. 185 – 186.
  • Oliver Auge: Rudolf III. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 188 f.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 304.
  1. mecsta // Посетен на 14 октомври 2020 г.
  2. Mecklenburg 2, genealogy.euweb.cz
  3. Rudolf von Mecklenburg, bischof von Schwerin, geneall.net
  4. Rudolf von Mecklenburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. Mecklenburgisches Jahrbuch MJB 14 (1849), Friedrich Wilhelm Kretschmer: Der Herzog Rudolf von Mecklenburg, später Bischof von Schwerin, auf der Universität Prag, S. 106–107.
  6. Andreas Olavi Rbyzelius: Episcopia Sviogothica, 3. Buch: Vom Scara Bischofs-Sticht, 1752.
  7. Mecklenburgisches Urkundenbuch MUB XXII. (1907) Nr. 12257.
  8. MUB XXIII. (1911) Nr. 12898, 12902. MUB XXIII. (1911) Nr. 13181, 13183, 13207.
  9. Alfred Rische: Verzeichnis der Bischöfe und Domherren von Schwerin. 1900 S. 19.
  10. MUB Nr. 13705.
  11. MJB 19 (1854) Friedrich Lisch: Ueber die alte fürstliche Begräbniskapelle und das Grab des ersten christlichen Fürsten Pribislav in der Kirche zu Doberan, Blätter zur Geschichte der Kirche zu Doberan, S.357–360.
  12. MJB 50 (1885) Friedrich Wiggers: Stammtafeln des Großherzoglichen Hauses von Mecklenburg. S. 330.