Руслан Хасбулатов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Руслан Хасбулатов
Ӏимранан кIант Хасбулатов Руслан
руски политик
Р. Хасбулатов, Москва, 2011 г.
Р. Хасбулатов, Москва, 2011 г.

Роден
Грозни, Чечено-ингушка АССР, СССР
Починал
3 януари 2023 г. (80 г.)

Религияислям
Учил вЮридически факултет на Московския държавен университет
Научна дейност
ОбластИкономика
Семейство

Подпис
Уебсайт
Руслан Хасбулатов в Общомедия

Руслан Имранович Хасбулатов е руски и съветски учен, публицист и политик, член-кореспондент на Руската академия на науките, и.д. председател на Върховния съвет на СССР, последен председател на Върховния съвет на Руската СФСР. Първоначално е близък сподвижник на Борис Елцин, по-късно става негов основен опонент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Етнически чеченец. След депортирането на чеченците семейството му се заселва в Казахстан, където преминава неговото детство и юношество. От 1962 година следва в Московски държавен университет „Ломоносов“, където завършва право (1966) в Юридическия факултет и аспирантура (1970), като защитава дисертация за кандидат на науките и (1980) дисертация за доктор на науките. Преподава в Руската икономическа академия „Г. В. Плеханов“ от 1978 г. Член-кореспондент на Руската академия на науките от 1991 г.

В началото на 1990 година е избран за народен представител от Грозненския национално-териториален избирателен окръг №37 (ЧИАССР). На 5 юни 1990 година е избран за първи заместник-председател, по-късно – за председател на Върховния съвет на РСФСР[1]. Изиграва решаваща роля в потушаването на Августовския пуч през 1991 г. Хасбулатов е сред основните участници в Руската конституционна криза от 1993 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Канада. Государство и корпорации, 1977
  • Освободившиеся страны. Политико-экономический анализ, 1986
  • Development country and Imperialism, India, 1985
  • Современная международная торговля, 1987
  • Управление корпорациями: теория и опыт, 1987
  • Социализм и бюрократия, 1989
  • Власть: размышления спикера, 1992
  • Выбор судьбы, 1992
  • Россия: пора перемен, 1993
  • Международные экономические отношения, 2 тома, 1991
  • Мировая экономика, 1994
  • Мировая экономика и международные экономические отношения
  • Великая российская трагедия
  • Эпоха США: Технология доминирования и грядущего упадка – Экономика и политика России, №2, апрель 2000 г.
  • Мировая экономика. Теория. Концепции. Политика. 2 тома, 2001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]