Саломон III от Констанц
| Саломон III от Констанц | |
| епископ на Констанц, граф на Рамшваг и абат на княжеското Абатство Санкт Гален | |
 Саломон в разговор със Св. Виборада (миниатура от 1460 г., Codex sangallensis 602, S. 298) | |
| Роден |
860 г.
|
|---|---|
| Починал | 919 г.
|
| Погребан | Констанц, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Саломон III от Констанц в Общомедия | |
Саломон III (на немски: Salomo III von Konstanz, * 860, † 5 януари 919 или 920) е епископ на Констанц от 890 до 919/920 г., граф на Рамшваг и абат на княжеското Абатство Санкт Гален по времето на Каролингите.
Произход и управление
[редактиране | редактиране на кода]Саломон III е син на братовчедка на епископ Саломон II от Констанц († 889), племенник на сестра на епископ Саломон I от Констанц († 871) и по-малък брат на епископ Валдо фон Фрайзинг (883 – 906). Той е роднина със старата херцогска фамилия Ахалолфинги. Ученик е на поета и историка Ноткер I Заекващия († 912).
През 880 г. Соломон е нотар, 884 г. е ръкополжен за дякон, 885 г. става ерц-канцлер на империята на Карл III, през 887 г. става монах в Санкт Гален. През 890 г. той получава на около 30 години епископството Констанц, след смъртта на надзорника му Саломон II, и става епископ на Констанц и абат на Санкт Гален и играе наред с покровителя и приятеля си архиепископ Хато I от Майнц († 913) значима роля в Източнофранкското кралство. През 900 г. Саломон III пречи на Ахалолфингите и Бурхардингите да се образува отново Племенно Херцогство Швабия.
Саломон III не искал да има херцог между себе си и крал Конрад I.
Саломон III е от 909 г. канцлер за Лудвиг Детето и неговия последник Конрад I. Той има голямо влияние над Конрад I и го кара да затвори швабските камерботи Бертхолд и Ерхангер, с които той има конфликти и които през 914 г. го били пленили, заради отказ да се подчинят и през 917 г. те са екзекутирани. Саломон умира през януари 919 или 920 г. Той е последван като епископ от Ротинг от Феринген († 934).
Саломон III e автор на книга, сбирка от важни формули от документи и писма през 890 г. Освен това той е автор на две поетични епистели до епископ Дадо от Вердюн за смъртта на своя брат и нещастието на отечеството. В епископията си той сече динари.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Salomo, Helvetia Sacra III/1/2 (1986), S. 1280 f.
- Germania Sacra NF 42,1, 2003, 88 – 119
- Reuter, Timothy. Germany in the Early Middle Ages 800 – 1056. New York: Longman, 1991.
- Alfons Zettler, Geschichte des Herzogtums Schwaben, Stuttgart, 2003; ISBN 3-17-015945-3.
- Thilo Offergeld, Reges pueri. Das Königtum Minderjähriger im frühen Mittelalter, Hannover 2001, S.544 – 547 ISBN 3-7752-5450-1.
- Paul Ladewig, Salomo III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 30. Duncker & Humblot, Leipzig 1890, S. 227 – 281
- Helmut Maurer, Salomo III. Швейцарски исторически лексикон
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Salomo III von Konstanz, Genealogie-Mittelalter
- Abt Salomo (890 – 919), Stadtlexikon der Stadt Wil