Седемте милосърдни дела

Седемте милосърдни дела
	Седемте милосърдни дела
Художник	Микеланджело да Караваджо
Година	1606 – 1607 г.
Техника	маслени бои върху платно
Размери	390 × 260 cm
Изложена	Пио Монте дела Мизерикордия, Неапол, Италия
	Седемте милосърдни дела в Общомедия

„Седемте милосърдни дела“ (на италиански: Sette opere di Misericordia) или Мадоната на милосърдието (Madonna della Misericordia) е картина на италианския художник Микеланджело Меризи да Караваджо, рисувана между края на 1606 г. и началото на 1607 г. и доставена на клиентите на 9 януари същата година. Произведението се съхранява в Пио Монте дела Мизерикордия в Неапол, Италия, и изобразява седемте дела на милосърдието, поискани от Исус (Евангелие на Матей, 25), за да намери милост (т.е. прошка) за нашите грехове.

История

Конгрегацията на Пио Монте включва сред своите членове и Луиджи Карафа-Колона, принадлежащ към семейството, което организира бягството на Караваджо от Рим. Именно за този институт е поръчана и изпълнена картината „Седемте милосърдни дела“.

Това произведение, чийто състав, в сравнение с римските картини на Караваджо, е по-драматичен и вълнуващ, тъй като вече няма централна опорна точка на действието, ще се окаже крайъгълен камък за живописта в Южна Италия и за италианската живопис като цяло.

Заповедта за плащане в полза на Караваджо е съхранена в Пио Монте дела Мизерикордия и от нея е видно, че художникът има право да получи 370 дуката от общо 400-те договорени.

Платното на Караваджо жъне такъв успех, че Конгрегацията на Пио Монте решава, картината никога да не се продава и винаги да се съхранява в църквата на Пио Монте. Копирането ѝ е разрешено само на няколко художници, сред които е и Батистело Карачоло.

Описание

„Седемте милосърдни дела“ е композиция, която концентрира различни герои в цялостната визия. До такава степен се приближава до типичния за Неапол живот, че може да бъде объркана с обикновена жанрова сцена. В горната част на картината са видими Мадоната с Младенеца, които наблюдават сцената, развиваща се в долната част.

Седемте милосърдни дела са изобразени в платното на Караваджио, както следва:

„Погребване на мъртвите“ представя пренасяне на труп, от който се виждат само краката, дякон с факла и носещият мъртвия.
„Посещение при затворниците“ и „Хранене на гладните“ са концентрирани в един епизод, заимстван от легендата за Чимоне, осъден на гладна смърт в затвора, но хранен от дъщеря си Перо с мляко от собствените ѝ гърди. Затворникът е помилван, а на същото място е построен храм, посветен на богинята Пиетà.
„Обличане на голите“, концентрирано във фигурата на млад рицар изобразяващ Свети Мартин от Тур, който дава наметалото си на гол мъж, както и фигурата на инвалида в долния ляв ъгъл е свързана със същия светец, емблема на „Лечение на болните“.
„Даване вода на жадните“, представлява човек, който пие от магарешка челюст.
„Приемане поклонниците“, обобщено е от две фигури, мъж който поради мидената черупка прикрепена към шапката е лесно разпознаваем като поклонник и стоящият срещу него, който с пръст сочи себе си.

Някои забележителни подробности, които трябва да се отбележат, са: капката мляко върху брадата на стареца в сюжета „Хранене на гладните“, натъртените крака на трупа, стърчащи от ъгъла в сюжета „Погребване на мъртвите“ и сянката, която небесните фигури хвърлят върху затвора, показвайки конкретно и земно присъствие.

„Погребване на мъртвите“
„Посещение при затворниците“ и „Хранене на гладните“
„Обличане на голите“ и „Лечение на болните“
„Даване вода на жадните“
„Приемане поклонниците“

Натурализмът в стила на Караваджо, изборът на реални сюжети в картините му и високото ниво на символика са концентрирани в една сцена. Основният морален смисъл е връзката между милосърдните дела, които хората изпълняват като подход към Бог. Логична тема за олтар на църква, предназначена за конгрегация като неаполитанската „Пио Монте“, посветена на този вид помощна дейност.

Виж също

Източници

Ralf van Bühren, Caravaggio’s ‘Seven Works of Mercy’ in Naples. The relevance of art history to cultural journalism, in: Church, Communication and Culture 2 (2017), pp. 63 – 87 – Download del testo completo (file PDF)
John Spike, Caravaggio, with the assistance of Michèle Kahn Spike (including CD-ROM with Catalogue Raisonné), New York: Abbeville Press 2001 (2nd, revised edition 2010) – ISBN 978-0-7892-0639-8
Ralf van Bühren, Die Werke der Barmherzigkeit in der Kunst des 12.–18. Jahrhunderts. Zum Wandel eines Bildmotivs vor dem Hintergrund neuzeitlicher Rhetorikrezeption (Studien zur Kunstgeschichte, vol. 115), Hildesheim / Zürich / New York, Georg Olms, 1998, pp. 193 – 210. ISBN 3-487-10319-2.
Maurizio Calvesi, Le realtà del Caravaggio, Torino, Einaudi, 1989.
Vincenzo Pacelli, Le Sette Opere di Misericordia, Salerno, Cooperativa Editrice, 1984.
Bernard Berenson, Del Caravaggio, delle sue incongruenze e della sua fama, Firenze, Electa, 1951.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sette opere di Misericordia в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.