Батистело Карачоло

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джован Батиста Карачоло (Батистело Карачоло)
Battistello Caracciolo
неаполитански художник
Предполагаем портрет на Батистело Карачоло
Предполагаем портрет на Батистело Карачоло
Псевдоним Батистело
Роден
Починал
1635 г. (57 г.)
Стил Караваджисти
Учители Фабрицио Сантафеде
Повлиян Караваджо
Джован Батиста Карачоло (Батистело Карачоло) в Общомедия

Батистело Карачоло (на италиански: Battistello Caracciolo), (Неапол 1578Неапол 1635) е италиански художник, известен последовател на Караваджо в Неапол.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Батистело Карачоло, роден в Неапол през 1578, е син на Чезаре Карачоло, ученик на неаполитанския художник Фабрицио Сантафеде и последовател на Караваджо в Неапол.

След убийството на Ранучио Томасони през 1606, Караваджо се спира в Неапол, бягайки от правосъдието в Рим. За краткия си престой в града Караваджо слага ново начало в неаполитанската живопис, различно от досегашните виждане и стил. Въпреки, че Караваджо никога не е отварял собствена художествена школа, сред художниците се срещат много негови последователи, наричани Караваджисти, а Батистело Карачоло е най-известния караваджист в Неапол.

Само няколко години по-млад от Караваджо и ученик на Белизарио Коренцио, Батистело Карачоло е един от първите, който рисува, използвайки новия стил и със сигурност един от най-талантливите от различните художници, които се опитат в изобразителната техника, въведена от великия майстор, белязана от драматичния мрак, в които светлината винаги придобива по-голямо значение от перспективата.

Една от първите творби на художника, която свидетелства за влиянието на Караваджо, е „Освобождаването на Свети Петър“ (16081610), изпълнена за църквата в Пио Монте дела Мизерикория (същата църква, за която Караваджо рисува „Седемте милосърдни дела“).

Художественият стил на Батистело Карачоло се усъвършенства след престоя на художника в Рим през 1614 г. В Рим той е можел да се приближи до различни течения, след което е разширил своя хоризонт, не толкова в полза на барока, като постепенно се опитва да избегне влиянието на Караваджо и се приближава към стила Маниеризъм. След като става учител в неаполитанската художествена школа, Карачоло рисува олтарни картини и стенописи в неаполитанските църкви.

От 1618 г. започва пребиваването му в Генуа, Флоренция и в Рим, където се интересува от класицизма на Анибале Карачи, опитвайки се да синтезира личния си стил на Караваджист с тези нови тенденции.

Връщайки се в Неапол през 1622 г. той прилага този синтез в грандиозните стенописи и в неговия шедьовър „Измиването на краката“, изпълнен за Чертоза ди Сан Мартино.

Умира в Неапол между 19 и 24 декември 1635 г.

Картини на Батистело Карачоло[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Michael W. Stoughton, CARACCIOLO, Giovanni Battista, detto il Battistello, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 19, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1976. Посетен на 30 януари 2018.
  • Francesca Cappelletti, Caravaggio e i caravaggeschi, Milano, Firenze, Il Sole 24 ore – E-ducation.it, 2007, pp. 275 – 276 e 319 – 320, ISBN non esistente.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство          Портал „Италия“         Портал „Италия    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Battistello Caracciolo“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.