Сергей Мисирков
| Сергей Мисирков | |
| лекар | |
| Роден |
1906 г.
|
|---|---|
| Починал | 1960 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Кръсте Мисирков |
| Майка | Екатерина Михайловна-Мисиркова |
Сергей Кръстев Мисирков е български лекар, син на филолога Кръсте Мисирков и Екатерина Мисиркова. Депутат в XXVI обикновено народно събрание.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Мисирков е роден в Одеса, а завършва медицина в София. През 1935 година е разпитван в Дирекция на полицията във връзка с резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос и процеса срещу ВМРО (обединена).[2] През 1936 г. по случай 10 години от смъртта на баща си пише:
| „ | Трябва да се каже, че К. П. Мисирков през целия си живот живееше с радостите и грижите на българския народ и всичко, което се отнасяше за България и българската нация, намираше най-живият отзвук в дълбоко родолюбивата му душа.[3] | “ |
През 1940 година се свързва с левичарски и македонистични кръгове от Македонския литературен кръжок и попада под тяхното влияние. Участва във войната на България срещу Третия Райх през 1944 г. при операциите във Вардарска Македония. През 1945 г., когато в България и Югославия започва процес на македонизация, той започва да пише македонистични статии, част от които са публикувани в Скопие от Блаже Ристовски. През 1945-1946 г. е депутат в Депутат в XXVI обикновено народно събрание. Член е на Политически кръг „Звено“ и председател на структурата в Разград.
Сергей Мисирков предава архивите на баща си през 1956 г. в Скопие, където те се съхраняват и днес.[4]
Сергей е баща на преводача Борис Мисирков.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Стенографски дневник, 26-о Обикновено Народно събрание, 15 септември 1946 г.[неработеща препратка]
- ↑ Япов, Петър. Никола Гешев, който не беше само полицай. Изток-Запад, 1999. ISBN 9544110844.
- ↑ В-к Мир, XLII, бр. 10815 от 8 август 1936.
- ↑ Гласник на Института на национална историja, III, 1959, бр. 1, с. 271-284.
