Серотип

Серотипът или сероварът са въведени, за да се обозначат разлики в подразновидности от бактерии или вируси. Микроорганизмите – бактерии, вируси или изолирани клетки се групират въз основа на техните повърхностни антигени. Процесът на определяне на серотипа се води от различни подбрани условия: вирулентност, липополизахариди при грам негативни бактерии, наличност на някакви определени екзотоксини (като пертусис токсин при бактерията Bordetella pertussis, плазмиди, фаги, генетичен профил (определен от полимеразна верижна реакция), или други характеристики, които определят два различни представителя на същия вид,^[1]^[2] което позволява на епидемиолозите да класифицират организмите на разновидово ниво.^[1]^[3] Група с еднакви серотипи (серовари) се нарича серогрупа.

Ролята на серогрупирането е определяща за разграничаване между привидно еднакви микроорганизми принадлежащи към един и същи вид. Така например бактериите Ешерихия коли (лат. Escherichia coli) имат много и най-различни щамове ^{[бел. 1]} и разновидности, обособени според серотипа на представителите; от сравнително безобидните щамове на нормалната коремна флора, до причинителите на хемолитично уремичната епидемия 2011 (Ешерихия коли O104:H4). Бактериите от вида салмонела притежават 4400 серотипа, измежду които Salmonella enterica с тифостенен серотип (Typhimurium), S. enterica, с тифен серотип (Typhi) и S. enterica с дъблински серовар (Dublin).^[2] Vibrio cholerae, вибрио холера, е бактериален вид причинител на холерата, с повече от 200 серотипа, определени на базата на клетъчни антигени. Само два от тях са в състояние да произведат мощния ентеротоксин: щамовете O:1 и O:139.

Серотипите са били открити за пръв път от американската микробиоложка Ребека Лансфилд през 1933.^[4]

Роля при трансплантацията на органи

Имунната система е в състояние да различи свои от чужди клетки според това какъв е серотипът на клетката. При хората, индивидуалните серотипове се определят главно въз основа на човешки левкоцитен антиген (ЧЛА), който е човешката версия на голям хистосъвместимен комплекс (Major histocompatibility complex). Клетките определени като чужди са разпознати от своите и това предизвиква имунна реакция като например аглутинацията (съсирването) на кръвта. Дори и близки роднини понякога имат много различни серотипи и въвеждане на трансплантационни тъкани или органи от друг човек, може да бъде посрещнато с мощна реакция на отхвърляне. Поради тази причина определени трансплантации изискват предварително определяне и пасване на серотипа, за да се намери кандидат, чиито тъкани са с най-малка вероятност да бъдат отхвърлени, а освен това след операцията пациентите се медикират с противовъзпалителни и антиреакционни лекарства.^[5].

Човешки левкоцитни антигени

Серотипите според локуса
на Човешкия левкоцитен антиген (ЧЛА)
Локус на ЧЛА	серотипи #	Широки антигени	Тесни антигени
A	25	4	15
B	50	9
C*	12	1
DR	21	4
DQ	8	2
DP*
* DP и много Cw-та изискват полимеразно верижна реакция с единичен специфичен праймер(SSP-PCR) за типиране.

Източници

↑ ^а ^б Baron EJ. Classification. In: Baron's Medical Microbiology (Baron S et al., eds.). 4th. Univ of Texas Medical Branch, 1996. (via NCBI Bookshelf) ISBN 0-9631172-1-1.
↑ ^а ^б Ryan KJ; Ray CG (editors). Sherris Medical Microbiology. 4th. McGraw Hill, 2004. ISBN 0-8385-8529-9.
↑ Serovar. The American Heritage Medical Dictionary. 2007. Houghton Mifflin Company. 24 октомври 2009
↑ Lancefield RC. A serological differentiation of human and other groups of hemolytic streptococci (abstract) // J Exp Med 57 (4). 1933. DOI:10.1084/jem.57.4.571. с. 571 – 95.
↑ Christoph Frohn, Lutz Fricke, Jan-Christoph Puchta, and Holger Kirchner. The effect of HLA-C matching on acute renal transplant rejection. Nephrol. Dial. Transplant. 16: 355 – 360.

Бележки

↑ Бел.: ...над 250

Външни препратки

HLA Allele and Haplotype Frequency Database

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Serotype в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[Barron-1] а ^б Baron EJ. Classification. In: Baron's Medical Microbiology (Baron S et al., eds.). 4th. Univ of Texas Medical Branch, 1996. (via NCBI Bookshelf) ISBN 0-9631172-1-1.

[Sherris-2] а ^б Ryan KJ; Ray CG (editors). Sherris Medical Microbiology. 4th. McGraw Hill, 2004. ISBN 0-8385-8529-9.

[3] Serovar. The American Heritage Medical Dictionary. 2007. Houghton Mifflin Company. 24 октомври 2009

[Lancefield_1933-5] Lancefield RC. A serological differentiation of human and other groups of hemolytic streptococci (abstract) // J Exp Med 57 (4). 1933. DOI:10.1084/jem.57.4.571. с. 571 – 95.

[6] Christoph Frohn, Lutz Fricke, Jan-Christoph Puchta, and Holger Kirchner. The effect of HLA-C matching on acute renal transplant rejection. Nephrol. Dial. Transplant. 16: 355 – 360.

[4] Бел.: ...над 250

[1]

[2]

[3]

[бел. 1]

[4]

[5]