Синдром на професионалното изчерпване
| Синдром на професионалното изчерпване | |
 | |
| Класификация и външни ресурси | |
|---|---|
| МКБ-11 | QD85 |
| МКБ-10 | Z73.0 |
| Синдром на професионалното изчерпване в Общомедия | |
Синдром на професионалното изчерпване (на английски: burnout) е понятие, използвано в статията „Прегарянето: високата цена на високите постижения“ на американския психиатър Хърбърт Фройденбергер през 1974 г., който забелязва този синдром сред своите колеги. Характеризира се със специфични симптоми и стадии на развитие.
Основният аспект на този синдром е повишеното чувство за интелектуално, емоционално и физиологично изтощение. Без да има строга дефиниция, се разглежда като професионален феномен, който влияе върху всички аспекти на личността: физиологични, емоционални, поведенчески, включително проява на самоубийствени настроения, инсулт, инфаркт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. В последните години изследванията обхващат все по-широк кръг от професии – полицаи, учители, журналисти, лекари, научни работници и др. По данни от проучване на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари, 70% от лекарите в България страдат от този синдром.[1]
Като противодействие на това професионално заболяване се препоръчва развиване на интереси извън работното място – нещо, което се върши с удоволствие. През 1982 г. американският психолог Кристина Маслах (Christina Maslach) заедно с колежката си Сюзън Джаксън (Susan E. Jackson) разработва научен метод за изучаване на синдрома на професионалното изчерпване, благодарение на който създава първия тест, оценяващ нивото му – Maslach Burnout Inventory (MBI). Развитието на синдрома е пропорционално на несъответствието между личност и професия. Кристина Маслах определя шест основни области на несъответствие:
- Изисквания към работещия и неговите реални възможности.
- Стремеж към независимост в работата и степента на приложен контрол.
- Вложени усилия в работата и недооценка на приносите.
- Отсъствие на позитивни взаимоотношения с работния колектив.
- Отсъствие на справедливи взаимоотношения в работата.
- Етични принципи на личността и изискванията на работата.
Докторът по психология Арч Харт констатира определени различия между стреса и синдрома на професионалното изчерпване, простиращи се в границите между физическата хиперактивност и емоционалното изчерпване.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ psihopedia.org[неработеща препратка] (мъртъв линк)
- ↑ chester.nami.org Архив на оригинала от 2009-01-06 в Wayback Machine. (мъртъв линк)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Burn out или как професията ни изпепелява – интервю с проф. д-р Дроздстой Стоянов, palitrastyle.com, 11 март 2014
- Наръчник на социалния асистент в България Архив на оригинала от 2005-10-29 в Wayback Machine.
- „Burnout“ или синдром на „професионално изпепеляване“, 13 май 2008
- Емоционално изтощение /Бърнаут/ и общи характеристики на работа на медицински персонал в клиники с консервативно лечение Архив на оригинала от 2009-04-19 в Wayback Machine.
- Снежана Янакиева, Емоционалното „изгаряне“ – един от рисковете в учителската професия Архив на оригинала от 2009-10-19 в Wayback Machine.
- Павел Великанов, Професионално прегаряне при свещениците Архив на оригинала от 2013-09-18 в Wayback Machine.
- ((ru)) Эмоциональное выгорание с позиции экзистенциального анализа
- ((ru)) Психология стресса Архив на оригинала от 2009-06-05 в Wayback Machine.
- ((ru)) Профессиональные личностные деформации у медицинских работников
- ((en)) Preventing Burnout Архив на оригинала от 2009-08-17 в Wayback Machine.
