Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956
Ски алпийски дисциплини на олимпийски игри | |
![]() | |
Информация | |
---|---|
Дати | от 27 януари 20 3 февруари 1956 |
Дисциплини | слалом гигантски слалом |
Ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри 1956 в Общомедия |
Състезанията по ски алпийски дисциплини на зимните олимпийски игри през 1956 г. се провеждат в Кортина д'Ампецо между 27 януари и 3 февруари 1956 г.[1]
Австриецът Тони Зайлер печели всичките три състезания при мъжете, ставайки първият състезател по алпийски ски, спечелил всичките три златни медала в алпийските ски от една олимпиада. [1]
Състезанията, с изключение на гигантския слалом на мъжете, се провеждат в Тофана, а той се провежда в Монте Фалория. Трасето в Тофана е изградено за олимпийските игри.[1]
Дисциплини[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fd/Pista_Olimpia_sulle_Tofane_%28Cortina_1956%29.jpg/220px-Pista_Olimpia_sulle_Tofane_%28Cortina_1956%29.jpg)
Всички резултати са с източник официалния доклад на МОК за игрите[1].
Гигантски слалом жени[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/b9/Ossi_Reichert_Cortina_1956.jpg/220px-Ossi_Reichert_Cortina_1956.jpg)
Гигантският слалом на жените се провежда на 27 януари на трасето за спускане Кананоне, но стартът е на 2020 метра и денивелацията е 408 метра. Така дългото 1366 метра трасе завършва на същото място, където и трасето за спускането. Стартират 49 състезателки.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Оси Райхерт | ![]() |
1:56.5 | |
![]() |
Йозефине Франдъл | ![]() |
+1.3 | |
![]() |
Доротеа Хохлайтнер | ![]() |
+1.7 |
Гигантски слалом мъже[редактиране | редактиране на кода]
Гигантският слалом на мъжете се провежда на 29 януари на Монте Фалория, която може да се достигне от Кортина с лифт. Стартът е на височина 2336 метра, денивелацията е 623 метра, като така трасето завършва на височина от 1713 метра. Стартират 87 състезатели.[1] Победата на Зайлер е с най-голямата разлика в историята на зимните олимпийски игри до този момент.[2]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Тони Зайлер | ![]() |
3:00.1 | |
![]() |
Андерл Молтерер | ![]() |
+6.2 | |
![]() |
Валтер Шустер | ![]() |
+7.1 | |
34 | Георги Димитров | ![]() |
+28.8 | |
41 | Георги Варошкин | ![]() |
+33.8 | |
44 | Петър Ангелов | ![]() |
+39.9 |
Слалом жени[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/53/Renee_Colliard_Cortina_1956.jpg/220px-Renee_Colliard_Cortina_1956.jpg)
Слаломът на жените се провежда в Тофане на 30 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 176 метра и завършва на същото място като трасето за мъжете съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 48 състезателки.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Рене Кояр | ![]() |
1:52.3 | |
![]() |
Регина Шьопф | ![]() |
+3.1 | |
![]() |
Евгения Сидорова | ![]() |
+4.4 |
Слалом мъже[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a4/Slalom_medallists_at_Cortina_1956_%28Stig_Sollander_-_Toni_Sailer_-_Chiharu_Igaya%29.jpg/220px-Slalom_medallists_at_Cortina_1956_%28Stig_Sollander_-_Toni_Sailer_-_Chiharu_Igaya%29.jpg)
Слаломът на мъжете се провежда в Тофане на 31 януари на Col Druscié. Денивелацията на трасето е 250 метра и завършва на същото място като трасето за жените съвсем малко над Кортина. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 89 състезатели.[1] Зайлер записва най-бързото време и в двата манша.[2]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Тони Зайлер | ![]() |
3:14.7 | |
![]() |
Чихару Игая | ![]() |
+4.0 | |
![]() |
Стиг Соландер | ![]() |
+5.5 | |
13 | Георги Димитров | ![]() |
||
32 | Петър Ангелов | ![]() |
||
Георги Варошкин | ![]() |
не завършва втория манш |
Спускане жени[редактиране | редактиране на кода]
Спускането на жените се провежда на 1 февруари на пистата Каналоне. Стартът е на 2114 метра и с денивелация от 502 метра трасето завършва на височина от 1612 метра и има 20 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 47 състезателки.[1] Бертод печели на рождения си ден.[2] С бронзовия си медал Люсил Уийлър става първата канадска скиорка, спечелила олимпийски медал.[3]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Мадлен Бертод | ![]() |
1:40.7 | |
![]() |
Фрида Донцер | ![]() |
+4.7 | |
![]() |
Люсил Уийлър | ![]() |
+5.3 |
Спускане мъже[редактиране | редактиране на кода]
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/07/Toni_Sailer_with_3_gold_olympic_medals_at_Cortina_1956.jpg/220px-Toni_Sailer_with_3_gold_olympic_medals_at_Cortina_1956.jpg)
Спускането на мъжете се провежда на 3 февруари на пистата в Тофана. Трасето започва на височина от 2282 метра и завършва на височина от 1380 метра, като има дължина от 3461 метра и 15 врати. Цялото трасе се вижда от Кортина. Стартират 75 състезатели.[1]
Място | Име | Държава | Време | Бележки |
---|---|---|---|---|
![]() |
Тони Зайлер | ![]() |
2:52.2 | |
![]() |
Раймонд Фелай | ![]() |
+3.5 | |
![]() |
Андреас Молтерер | ![]() |
+4.0 | |
18 | Георги Димитров | ![]() |
+25.9 | |
24 | Георги Варошкин | ![]() |
+37.8 | |
27 | Петър Ангелов | ![]() |
+46.3 |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к VII Olympic Winter Games: Official Report // Comitato Olimpico Nazionale Italiano. LA84 Foundation, 1956. с. 164 – 174, 585 – 599. Посетен на 28 октомври 2017.
- ↑ а б в Cortina D' Ampezzo 1956, corporate.olympics.com.au, 29 октомври 2017
- ↑ Cortina d’Ampezzo 1956, Канадски олимпийски комитет, посетен на 29 октомври 2017 г.
|