Направо към съдържанието

Словенска матица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Словенска матица
Slovenska matica
Седалището на Словенската матица на Конгресния площад в Любляна
Седалището на Словенската матица на Конгресния площад в Любляна
Информация
Типобществена, научна, културна и издателска организация
ОснователиЯнез Блайвайс,
Ловро Томан
Основана4 февруари 1864 г.
СедалищеЛюбляна
Езицисловенски
РъководителМилчек Комел
Сайтwww.slovenska-matica.si
Словенска матица
Slovenska matica
в Общомедия
Стихосбирка на Матия Валявец, издание на Словенската матица, 1900 г.

Словенска матица, също и Матица словенска (на словенски: Slovenska matica, Matica slovenska) е словенска обществена, научна и културна организация, 2-рото по възраст словенско издателство[1][2].

Словенската матица е основана в 1864 година в Любляна, Австрийската империя, по предложение и с дарения от няколко словенски патриотични сдружения и отделни интелектуалци, търговци и предприемачи от Марибор, които искат създаването на една институция, която да публикува модерна научна литература на словенски, да насърчава развитието на образованието и културата сред словенците, както и появата на словенска научна терминология.[1][2] Пример за нейната работа е дейността на подобните институции, матици, в другите славянски страни, като Матица хърватска в Хърватия, Матица сръбска във Войводина, Матица чешка в Чехия и Матица словашка в Словакия. Дружеството е създадено с частен капитал, както и с пари на Херцогство Крайна и няколко културни асоциации. Австрийският император Франц Йосиф I подкрепя начинанието, което е видно и по личния му финансов принос от 500 флорина.[1]

Институцията достига връха на развитието си в началото на ΧΧ век, когато се превръща в централната словенска културна институция.[2] По това време, тя функционира като нормална издателска къща на свободния пазар, издавайки книги за широката публика, много от които стават бестселъри. Едновременно с това матицата играе роля на университет, академия на науките, насърчаваща високата култура и поддържаща близки контакти с Югославската академия на науките и изкуствата в Загреб, със Сръбската академия на науките и изкуствата в Белград, както и с други подобни институции в Прага, Краков, Лондон и Санкт Петербург. Издава водещото научно списание „Летопис Матице Словенске“.[1][2]

По време на Първата световна война Словенската матица е закрита от австро-унгарските власти и имотите ѝ конфискувани. Предполагаемата причина е публикуването на книгата „Господин Франьо“ (Mister Franjo) от словенския писател, офицер от австро-унгарската армия Фран Масел Подлимбарски, която представлява сатирична критика на австро-унгарската анексия на Босна и Херцеговина.[1]

По времето на Кралство Югославия (1918 - 1941), Словенската матица разширява своята издателска дейност и през 1938 г. тя е един от съоснователите на Словенската академия на науките и изкуствата. По време на италианската окупация през Втората световна война, ръководството на Словенската матица сътрудничи с Освободителния фронт на словенския народ – през 1942 година в нея нелегално се провежда Културният пленум на Фронта. След капитулацията на Италия през 1943 година и окупирането на Провинция Любляна от германските войски, през 1944 година матицата е закрита.[1]

В края на 1945 г. комунистическите власти в Народна република Словения позволяват възстановяването на дружеството. Режимът разглежда редакционната политика на матицата като прекалено консервативна. По-голямата част от собствеността на матицата е национализирани от държавата, но институцията продължава да функционира и по-късно получава значителни субсидии.[1]

През 80-те години работата на институцията се съживява и започва системно публикуване на преводи на големите западни философи и политически теоретици, включително автори разглеждани като подривни от официалната социалистическа идеология, като Хайдегер, Макиавели, Паточка, Унамуно, Ортега, Аврелий Августин и пълните произведения на Ницше.[1]

След обявяването на независимостта на Словения през 1991 година матицата е научна и културна институция, която организира научни срещи по проблеми на словенската култура и общество. Тя е също и издателство, издаващо качествени оригинални и преводни произведения в областта на хуманитарните и точните науки и технологиите[1][2].

Председатели[1]
Име Години Занимание
Антон Зойс 1865 политик и филантроп
Ловро Томан 1865 – 1869 адвокат, писател и политик
Етбин Хенрик Коста 1869 – 1875 адвокат и политик
Янез Блайвайс 1875 – 1881 политик
Йосип Марн 1881 – 1882 литературен историк
Петер Грасели 1882 – 1885 политик, кмет на Любляна
Йосип Поклукар 1885 – 1886 издател
Йосип Марн 1886 – 1893
Фран Левец 1893 – 1907 литературен историк
Фран Илешич 1907 – 1914 литературен историк
Петер Грасели 1917 политик, кмет на Любляна
Иван Тавчар 1918 – 1920 писател и политик, кмет на Любляна
Драготин Лончар 1920 – 1947 историк и политолог
Отон Жупанчич 1947 – 1949 поет
Антон Мелик 1950 – 1966 географ
Франце Коблар 1966 – 1975 историк на изкуството
Фран Цвитер 1975 – 1978 историк
Бого Графенауер 1978 – 1987 историк
Примож Симонити 1987 – 1994 класически филолог, историк и преводач
Йожа Махнич 1994 – 2008 литературен историк
Милчек Комел 2008 – историк на изкуството и критик
  1. а б в г д е ж з и к Iz zgodovine // Slovenska matica. Архивиран от оригинала на 2011-10-03. Посетен на 1 май 2016.
  2. а б в г д Zgodba Slovenske matice je tudi zgodba o viziji // MMC, 4 февруари 2014. Посетен на 1 май 2016.