Мигел де Унамуно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мигел де Унамуно
Miguel de Unamuno
испански философ и писател
Мигел де Унамуно около 1925 г.
Мигел де Унамуно около 1925 г.

Роден
Miguel de Unamuno y Jugo
Починал
31 декември 1936 г. (72 г.)
Националност Флаг на Испания Испания
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 19 век
Школа Екзистенциализъм
Идеи кихотизъм; героическо безумие; Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие.
Образование Мадридски университет
Повлиян

Подпис 1911-02-01, A Águia, Portugal, Miguel de Unamuno, firma.svg
Уебсайт
Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo) е испански философ и писател.


Биография[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на Унамуно в Саламанка от Пабло Серано, 1968.

Роден е на 29 септември 1864 година в Билбао, Испания, в семейството на баски търговец. През 1884 г. завършва хуманитарни науки в Мадридския университет, след което става учител по латински в родния си град. През 1891 г. става преподавател по старогръцки език и литература в Саламанкския университет, където си създава репутация на водещ класицист и през 1901 е избран за ректор.

Известен с либералните си политически възгледи, през 1924 г. е интерниран на Канарските острови, откъдето бяга във Франция и живее в изгнание до падането на режима на Мигел Примо де Ривера през 1930 г. След връщането си в Испания отново става ректор на Саламанкския университет, избиран е и за депутат. Критичен към неуредиците на републиканския режим, той първоначално подкрепя метежа на Франсиско Франко, но не след дълго влиза в конфликт с националистите и през октомври 1936 г. е поставен под домашен арест.

Умира на 31 декември 1936 година в дома си в Саламанка, Испания, на 72-годишна възраст.

Философски възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи – Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът – емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Автор на „Трагичното чувство за живота у хората и у народите“ (1913), „Агонията на християнството“ (1930), „Животът на Дон Кихот и Санчо“, „Моята религия“ и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
  • Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
  • Vida de Don Quijote y Sancho 1905
  • Mi Religión y otros ensayos breves 1910
  • Soliloquios y conversaciones 1911
  • El porvenir de España 1912
  • Contra esto y aquello 1912 (полемики)
  • Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
  • Cómo se hace una novela 1924
  • La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 – на испански)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на романа Amor y pedagogía, 1902.
  • Paz en la guerra (1897)
  • Amor y pedagogía (1902)
  • Niebla (1914)
  • Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
  • La tía Tula (1921).

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Una historia de amor (1911)
  • El espejo de la muerte (1913)
  • Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
  • Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
  • La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
  • Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
  • San Manuel Bueno, mártir (1933)

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • De mi país (1903)
  • Por tierras de Portugal y de España (1911)
  • Andanzas y visiones españolas (1922)

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Poesías (1902)
  • Rosario de Sonetos Líricos (1911)
  • El Cristo de Velázquez (1920)
  • Rimas de dentro (1923)
  • Teresa (1924)
  • De Fuerteventura a París (1925)
  • Romancero del destierro (1928)
  • Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
  • La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
  • La princesa doña Lambra (1909)
  • La difunta. Sainete (1909)
  • El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
  • Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
  • Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
  • Raquel encadenada (1921) премиера 1926
  • Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
  • El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
  • El hermano Juan (1934)

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
  • Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
  • Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
  • Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
  • Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
  • Есета. Том 1 – 3. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1995.
    • Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
    • Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
    • Том 3: Есета 1896 – 1912, 471 с.
  • Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
  • Живата поема на любовта (разкази). София: Унискорп, 2011, 160 с.
  • Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
  • Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
  • Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за