Мигел де Унамуно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мигел де Унамуно
Miguel de Unamuno
испански философ
Мигел де Унамуно около 1925 г.
Мигел де Унамуно около 1925 г.

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 19-ти век
Школа Екзистенциализъм
Идеи кихотизъм, героическо безумие, Бог като проекция на фундаменталната жажда на битието за безкрайност на универсума и като гарант за личното безсмъртие
Повлиян
Мигел де Унамуно в Общомедия

Мигел де Унамуно и Хуго (на испански: Miguel de Unamuno y Jugo; р. 29 септември 1864 - п. 31 декември 1936) е известен испански философ и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на Унамуно от Емилиано Ернандез пред дома музей на Унамуно в Пуерто дел Росарио, Канарски острови.

Роден в Билбао през 1864 г. Преподавател и ректор на университета в Саламанка. Изгонен от родината си по време на режима на Примо де Ривера. Почива през 1936 г. в резултат на пълна духовна изолация и домашен арест.

Философски възгледи[редактиране | редактиране на кода]

Философията му е повлияна от рационализма и позитивизма, като редица философи — Сьорен Киркегор, Фридрих Ницше и Блез Паскал, оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до екзистенциализма. Унамуно застава на страната на философията на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът — емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между смъртта и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е католик, но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в Бог е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Скулптура на Унамуно в Саламанка от Пабло Серано, 1968.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Автор на "Трагичното чувство за живота у хората и у народите" (1913), "Агонията на християнството" (1930), "Животът на Дон Кихот и Санчо", "Моята религия" и др. Източници на философията му са Спиноза, Паскал и Уилям Джеймс.

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

  • En torno al casticismo (1895 като 5 есета в La España Moderna, 1902 в книга)
  • Tres Ensayos 1900: „Adentro“, „La ideocracia“, „La Fe“
  • Vida de Don Quijote y Sancho 1905
  • Mi Religión y otros ensayos breves 1910
  • Soliloquios y conversaciones 1911
  • El porvenir de España 1912
  • Contra esto y aquello 1912 (полемики)
  • Del sentimiento trágico de la vida en los hombres y en los pueblos (1913), 12 есета
  • Cómo se hace una novela 1924
  • La agonía del cristianismo 1925 (първа публикация на френски, 1930 - на испански)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Корица на романа Amor y pedagogía, 1902.
  • Paz en la guerra (1897)
  • Amor y pedagogía (1902)
  • Niebla (1914)
  • Abel Sánchez: una historia de pasión (1917)
  • La tía Tula (1921).

Разкази и новели[редактиране | редактиране на кода]

  • Una historia de amor (1911)
  • El espejo de la muerte (1913)
  • Tres novelas ejemplares y un prólogo (1920)
  • Tulio Montalbán y Julio Macedo (1920)
  • La novela de don Sandalio, jugador de ajedrez (1930)
  • Un pobre hombre rico o el sentimiento cómico de la vida (1930)
  • San Manuel Bueno, mártir (1933)

Пътеписи[редактиране | редактиране на кода]

  • De mi país (1903)
  • Por tierras de Portugal y de España (1911)
  • Andanzas y visiones españolas (1922)

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • Poesías (1902)
  • Rosario de Sonetos Líricos (1911)
  • El Cristo de Velázquez (1920)
  • Rimas de dentro (1923)
  • Teresa (1924)
  • De Fuerteventura a París (1925)
  • Romancero del destierro (1928)
  • Cancionero (1762, стихотворения, писани между 1928 и 1936 г.)

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • La Esfinge (1898) [първоначално: „Gloria o paz“], премиера 1909, публикация 1959
  • La Venda (1899) [първоначално: „La ciega“], публикация 1913, премиера 1921
  • La princesa doña Lambra (1909)
  • La difunta. Sainete (1909)
  • El pasado que vuelve (1910) премиера 1923
  • Fedra. Tragedia desnuda (1910) премиера 1918, публикация 1921.
  • Soledad. Otro drama nuevo (1921) премиера 1953, публикация 1954.
  • Raquel encadenada (1921) премиера 1926
  • Sombras de sueño (1926), публикация 1927, премиера 1930
  • El otro. Misterio en tres jornadas y un epílogo (1926) премиера 1932, публикация 1932
  • El hermano Juan (1934)

Издания на български[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъгла. Авел Санчес. София: Народна култура, 1979, 778 с. (в общ том със Сонати и Тиранинът Бандерас на Рамон дел Валие-Инклан)
  • Три поучителни повести и един пролог. София: Народна култура, 1980, 198 с.
  • Есеистика. Превод от испански Тодор Нейков. София: Наука и изкуство, 1983, 803 с.
  • Мъченик. София: Профиздат, 1985, 182 с.
  • Агонията на християнството. София: Алфа-инт, 1993, 104 с.
  • Есета. Том 1-3. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1995.
    • Том 1: Трагичното чувство за живота и Агонията на християнството
    • Том 2: Животът на Дон Кихот и Санчо и Как се прави един роман, 368 с.
    • Том 3: Есета 1896-1912, 471 с.
  • Детството на Дон Кихот и други есета. София: Захарий Стоянов, 2002, 384 с.
  • Любов и педагогика. София: Панорама, 2011.
  • Абел Санчес. София: Захарий Стоянов, 2011, 168 с.
  • Дневник. София: Захарий Стоянов, 2013, 205 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за