Ян Паточка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Па́точка
Jan Patočka
чешки философ
Паточка през 1971 г.
Паточка през 1971 г.

Роден
Починал
13 март 1977 г. (69 г.)
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XX век
Школа Феноменология
Образование Карлов университет
Повлиян Хусерл, Хайдегер
Повлиял Хавел
Семейство
Съпруга Хелена Матоушкова
Деца Ян Па́точка, Франтишка Соколова-Паточкова
Ян Па́точка в Общомедия

Ян Па́точка (на чешки: Jan Patočka; 1 юни 1907, Турнов – 13 март 1977, Прага) е чешки философ от  феноменологическата школа, автор на трудове по морална и политическа философии, правозащитник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Средното си образование получава в малостранската гимназия „Ян Неруда“. Изучава философия, славянска и романска филология в Карловия университет в Прага,[1] получава докторска степен през 1931 г., и по-късно учи в Париж, Берлин, Фрайбург, където се среща с Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер, и се запознава и остава приятел до края на живота си с Ойген Финк.

От 1934 г. е секретар на Пражкия философски кръжок Cercle philosophique de Prague pour les recherches sur l'entendement humain[2]. От 1936 до 1939 г. преподава в качеството на приватдоцент в Карловия университет. След идването на нацистите през 1939 г., Паточка е принуден да прекрати преподавателската си работа. През 1937 г. се жени за Хелена Матоушкова.

Паточка развива хусерловото понятие „естествен свят на живота“ в духа на хайдегеровите идеи. Превежда съчинения на Хегел и Шелинг.

Преподава в университетите:

  • 1945 – 1949: Карловия университет в Прага и Масариковия университет в Бърно. По време на сталинизацията на Чехия, през 1949 г. му е забранена преподавателската дейност.
  • 1950 – 1954: сътрудник на Масариковия институт и библиотека.
  • 1954 – 1958: сътрудник на Научноизследователския институт по педагогика на Чехословашката академия на науките. Занимава се с издаване на трудовете на Ян Амос Коменски.
  • 1958 – 1968: сътрудник на Института по философия на Чехословашката академия на науките, чете лекции във Федерална република Германия.
  • 1968: получава професорска степен по философия в Карловия университет.

Известен е с големия си морален авторитет сред чешката интелигенция. Движението „Пражка пролет“ му присъжда орден. Паточка, заедно с Вацлав Хавел, Зденек Млинарж, Иржи Хайек и Павел Кохоут, е един от авторите на Харта-77,[1] която се застъпва за съблюдаване на правата на гражданите и хората в ЧССР. Няколко дни по-късно, след продължителен разпит по повод на участието му в движението умира от мозъчен кръвоизлив, на 13 март 1977 г.[3]

Гробът на Ян Паточка край Прага

Сред учениците му са Вацлав Хавел и философа Вацлав Белохрадски.

Наследство и признание[редактиране | редактиране на кода]

Трудовете на Паточка са издадени на английски и френски език, във ФРГ излизат събраните му съчинения в 5 тома (1987 – 1992). Към идеите му се обръщат Пол Рикьор и Жак Дерида[4].

През 2007 г. в Чехия се провежда международната конференция „Ян Паточка, чешката история и Европа“, посветена на стогодишнината му.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Přirozený svět jako filosofický problém (1936, дисертация, преизд. 1970, 1992)
  • Česká vzdělanost v Evropě (1940)
  • Aristoteles, jeho předchůdci a dědicové (1964)
  • O smysl dneška (1969)
  • Kacířské eseje o filosofii dějin (1975, публ. в самиздат, преизд. 1990)
    • Еретични есета за философия на историята, София: (без изд), 1994, ISBN 954-8569-04-3
  • Negativní platonismus (1990)
  • Platón. Přednášky z antické filosofie (1991)
  • Sókratés (1991)
  • Tři studie o Masarykovi (1991)
  • Co jsou Češi? (1992)
  • Evropa a doba poevropská (1992)
  • Platón (1992)
  • Úvod do fenomenologické filosofie (1993)
  • Tělo, společenství, jazyk, svět (1995)
  • Umění a čas (2004)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Welt des Menschen, die Welt der Philosophie: Festschrift für Jan Patočka/ Walter Biemel, Hrsg. Haag: M. Nijhoff, 1976.
  • Biemel W. Jan Patočka: le soin de l'âme. Lille: Association Les Cahiers de Philosophie, 1991
  • Dubský I. Filosof Jan Patočka. Praha: Institut pro středoevropskou kulturu a politiku, 1991
  • Profils de Jan Patočka: hommages et documents. Bruxelles: Facultés universitaires Saint-Louis, 1992
  • Derrida J. The gift of death. Chicago: University of Chicago Press, 1995
  • Jan Patočka, Češi a Evropa/ Erika Vonková, ed. Brno: Masarykova univerzita, 2000
  • Jervolino D., Nastri T. L’eredità filosofica di Jan Patočka: a vent’anni dalla scomparsa. Napoli: CUEN, 2000.
  • Findlay E.F. Caring for the soul in a postmodern age: politics and phenomenology in the thought of Jan Patočka. Albany: State University of New York Press, 2002
  • Lebenswelten. Ludwig Landgrebe, Eugen Fink, Jan Patočka/ Helmuth Vetter (Hrsg.). Frankfurt/Main; New York: P. Lang, 2003
  • Homp A. Jan Patočka und die Idee von Europa. Berlin: MitOst e.V., 2003.
  • Laignel-Lavastine A. Esprits d’Europe. Autour de Czeslaw Milosz, Jan Patočka, István Bibó. Paris: Calmann-Lévy, 2005

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Хронос.1907 – 1977
  2. Страница за Cercle philosophique de Prague (който не e Пражки лингвистичен кръжок)
  3. Лорета Вашкова, 13 марта 1977 года умер Ян Паточка, Radio Praha, 13-03-2008.
  4. Derrida J., Donner la mort, Paris, 1993 (The gift of death, Chicago, 1995)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Паточка, Ян“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.