Смирненски (област Монтана)

Смирненски
	Смирненски
	Смирненски Координати: 43°37′26.45″ с. ш. 23°01′29.01″ и. д. / 43.624016° с. ш. 23.024727° и. д. Смирненски
Общи данни
Население	368 души (15 март 2024 г.); 10,7 души/km²
Землище	34,412 km²
Надм. височина	127 m
Пощ. код	3663
Тел. код	09787
МПС код	М
ЕКАТТЕ	67564
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община; – кмет	Брусарци; Наташа Младенова ; (ГЕРБ; 2011)
Кметство; – кмет	Смирненски; Бойка Христова; (БСП)

За другото българско село вижте Смирненски (Област Русе).

Смѝрненски е село в Северозападна България. То се намира в община Брусарци, област Монтана.

География[редактиране | редактиране на кода]

Смирненски отстои на 4,4 км от общинския център Брусарци, 29 км от Лом, 54 км от Видин, 41 км от Белоградчик, 33 км от Монтана, 70 км от Враца и 140 км от София.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Образувано е от сливането на две села – Луковица и Гайтанци. Селото е кръстено на известния български писател Христо Смирненски.

Не се знае кога са създадени селата Гайтанци и Луковаца. Но има артефакти (монети на император Константин, останки от сгради и др.), които свидетелстват,че през трети Век е имало римско селище и кале ( охраняващо  пътя от  мините на чипровски балкан до Рациария). Някои артефакти могат да се видят в историческия музей в гр.Монтана!

През средновековието животът в тези села не е спирал, намирана битова керамика и монети от видинското царство.

Ето какво пише в книгата си "История на града Лом и ломска околия" Димитър Маринов (директор и основател на етнографския музей в София): ... Гайтанци - В 1890г. имаше 50 къщи с с 216 жители. Най напред е било на левия бряг на рекичката Луда бара при местноста, наричана Орешака... ... Луковаца - В 1890 г. има къщи с 287 жители. Насреща има връх и на тоя връх развалини, които народа нарича Монастирище и го сочи като стар моностир. Този монастир е разрушен от турците по чипровското въстание(1689 г)...

През ранните години на комунизма двете села се обединяват в едно село наречено Смирненски.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има черква. Също така до селото има голям язовир, който носи името „Христо Смирненски“, който е открит на 4 ноември 1969 г.^[3] През селото минава река Нечинска бара, която извира от връх Типчен (940,8 м), най-високият връх на Широка планина.