Соломон ибн Габирол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Соломон ибн Габирол
שלמה בן יהודה אבן גבירול
андалуски философ

Роден
около 1021 г.
Починал
около 1058 г. (37 г.)

Религияюдаизъм
Соломон ибн Габирол в Общомедия

Соломон ибн Габирол (на иврит: שלמה בן יהודה אבן גבירול, Shelomo ben Yehuda ibn Gevirol; на арабски: أبو أيوب سليمان بن يحيى بن جبيرول, Abu Ayyūb Suleiman ibn Yahya ibn Jabirūl; на латински: Solomon ibn Gabirol, Avicebron; на български също: Соломон ибн Гебирол) е еврейски философ, кабалист и поет, живял и творил в Андалусия, Испания. Роден е през 1021 г. в Малага и умира през 1058 г. във Валенсия.

Известен е и с латинската форма на името си Авицеброн. Той е един от първите философи в Европа, които се занимават с неоплатонизма и се опитва да го свърже с еврейската философия. Някои от концепциите му са поддържани от Бонавентура, Дънс Скот и Джордано Бруно, и критикувани от Алберт Велики и Тома Аквински.

Най-известното му философско произведение е „Изворът на живота“ или Fons Vitæ (на иврит: מקור חיים, Meqor Hayyim).

На негово име е кръстена най-голямата улица в Тел Авив, Израел.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]