Глациогенен релеф: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Receding glacier-ru.svg|мини|395x395пкс|Схема на отстъпващ ледник и релефа, който оставя след себе си]] |
[[Файл:Receding glacier-ru.svg|мини|395x395пкс|Схема на отстъпващ ледник и релефа, който оставя след себе си]] |
||
'''Глациогенен''' (от [[Латински език|латинската]] дума ''glacies'' |
'''Глациогенен''' (от [[Латински език|латинската]] дума ''glacies'' – ледник) е [[Релеф (геоморфология)|релеф]], оформен от [[Ледник|ледници]]. Глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в [[Алпи]]те и [[Скандинавски планини|Скандинавските планини]] до 2 – 3 м в [[Хималаи]]те.<ref>{{Курчатов|207}}</ref> Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича [[екзарация]]. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо [[Морена|морени]]) под формата на различни валове, [[хълм]]ове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и [[река]] създава третата група [[Форма на релефа|релефни форми]]. |
||
[[Файл:Тевно езеро и Каменица - panoramio.jpg|мини|270x270пкс|Връх [[Каменица (Пирин)|Каменица]] в [[Пирин]] е типичен карлинг. Пред него е циркусът на [[Малокаменишки езера|Малокамениките езера]], който също е с ледников произход]] |
[[Файл:Тевно езеро и Каменица - panoramio.jpg|мини|270x270пкс|Връх [[Каменица (Пирин)|Каменица]] в [[Пирин]] е типичен карлинг. Пред него е циркусът на [[Малокаменишки езера|Малокамениките езера]], който също е с ледников произход]] |
||
Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното ([[Плейстоцен|плейстоценското]]) [[Ледникова епоха|заледяване]], приключило преди 10 – 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед<ref>Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, ''[https://www.britannica.com/science/glacial-landform Glacial landform]'', Encyclopedia Britannica</ref> – широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти. |
Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното ([[Плейстоцен|плейстоценското]]) [[Ледникова епоха|заледяване]], приключило преди 10 – 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед<ref>Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, ''[https://www.britannica.com/science/glacial-landform Glacial landform]'', Encyclopedia Britannica</ref> – широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти. |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
'''Овчи гърбици''' се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени '''екзарационни вани'''. |
'''Овчи гърбици''' се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени '''екзарационни вани'''. |
||
'''[[Циркус |
'''[[Циркус]]ите''' (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали [[Ледниково езеро|ледникови езера]], които често са много дълбоки.<ref>{{фгле|367}}</ref> Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат '''[[Карлинг (геоморфология)|карлинги]]'''. Много върхове в [[Рила]] и [[Пирин]], както и в [[Алпи]]те и другите младонагънати планини са карлинги. |
||
Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича [[Трог (висяща долина)|'''трог''']] или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на [[немски език]]). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат [[водопад]]и.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 230</ref> Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал. |
Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича [[Трог (висяща долина)|'''трог''']] или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на [[немски език]]). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат [[водопад]]и.<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 230</ref> Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
=== Морени === |
=== Морени === |
||
{{основна|Морена}} |
{{основна|Морена}} |
||
Всичко, което [[Ледник|ледникът]] разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на [[топене]] материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т.нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края |
Всичко, което [[Ледник|ледникът]] разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на [[топене]] материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т.нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края – странична морена. Съществуват и вътрешни морени, образувани от скалните късове, които са останали на мястото на ледника след отдръпването му.<ref>{{Курчатов|210}}</ref> |
||
=== Дръмлин === |
=== Дръмлин === |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
== Флувиоглациални форми == |
== Флувиоглациални форми == |
||
Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[ескер]]и''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica |
Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на '''зандрови полета'''. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се '''[[ескер]]и''' или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,<ref>''[http://www.estonica.org/en/Nature/Uplands_and_depressions_of_South_Estonia/The_relief_forms_of_glacial_origin/ The relief forms of glacial origin]'', Estonica – Encyclopedia about Estonia</ref> Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в [[Ледниково езеро|ледниковите езера]]), но те са слабо изразени. |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 21:19, 26 април 2020
Глациогенен (от латинската дума glacies – ледник) е релеф, оформен от ледници. Глетчерният лед тече под собствената си тежест. Скоростта на това движение за едно денонощие варира от 20 см в Алпите и Скандинавските планини до 2 – 3 м в Хималаите.[1] Така ледниците деформират земната повърхност, като я изстъргват, рушат и преудълбават. Чрез камъните, които влачат със себе си, се постига още по-голям ефект. Този процес се нарича екзарация. В същото време те натрупват акумулирания материал (наричан най-общо морени) под формата на различни валове, хълмове и хребети, което представлява друга група глациогенни форми. Комбинираното въздействие на ледник и река създава третата група релефни форми.
Повечето съвременни ледникови форми са останали от последното (плейстоценското) заледяване, приключило преди 10 – 12 хиляди години. Тогава една трета от планетата е била покрита с лед[2] – широка ивица в северните части на Европа, Азия и Америка, както и в планините на всички континенти.
Екзарационни ледникови форми
Ледниковите белези не са същински форми на релефа, тъй като са твърде малки. Това са драскотините, оставени от ледника върху големите дънни и странични скали, които не е могъл да повлече със себе си. Те са успоредни, с дължина до няколко метра.
Овчи гърбици се наричат издължените заоблени форми, които ледникът оформя по дъното върху скалната основа. Между тях се наблюдават и малки вдлъбнатини, наречени екзарационни вани.
Циркусите (наричани още кари) са големи вдлъбнатини със стръмни страни, приличащи на чаши. В тях са останали ледникови езера, които често са много дълбоки.[3] Скалистите върхове с остри зъбери между тях се наричат карлинги. Много върхове в Рила и Пирин, както и в Алпите и другите младонагънати планини са карлинги.
Долина, преудълбана от ледник чрез екзарация, се нарича трог или висяща долина. Има U-образна форма, подобна на корито (каквото означава думата трог на немски език). Тя има неравно дъно и стръмен край, където често падат водопади.[4] Страните ѝ са отвесни, надрани от ледника и върху тях личи докъде е достигал.
Акумулативни ледникови форми
Морени
Всичко, което ледникът разрушава, повлича със себе си и може да пренесе на голямо разстояние. В зоната на топене материалът се освобождава и се натрупва (акумулира) във вид на морени. Най-ниският район, където е достигал ледникът, е отбелязан от т.нар. челна морена (или още ледникова яка). Там, където са се срещали два ледника, остава средна морена, а по края – странична морена. Съществуват и вътрешни морени, образувани от скалните късове, които са останали на мястото на ледника след отдръпването му.[5]
Дръмлин
Дръмлините са неголеми хълмове (макар че могат да надхвърлят 40 м височина и 2 км дължина) с издължена форма, образувани от хаотично натрупан материал под някогашния ледник. Днес са останали цели дръмлинови полета.
Кам
Кам се нарича малко хълмче от пясък и чакъл, образувало се в дупка в ледника. В нея вятърът и повърхностните потоци нанасят инертен материал, който впоследствие остава като конично образувание, високо няколко метра.
Флувиоглациални форми
Подледниковите реки и потоците течащи по повърхността размиват скалните примеси и ги отнасят в края на ледника. Там ги натрупват под формата на зандрови полета. В други случаи образуват дълги валове с плосък връх, които могат да се вият в продължение на десетки километри. Наричат се ескери или ози и се срещат в Скандинавия, Естония,[6] Русия и Канада. Съществуват и лимноглациални образувания (в ледниковите езера), но те са слабо изразени.
Бележки
- ↑ Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 207.
- ↑ Edward B. Evenson & Gunnar Schlieder, Glacial landform, Encyclopedia Britannica
- ↑ Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 367.
- ↑ Майкъл Алаби и др., Илюстрована енциклопедия Земята, София 2013, с. 230
- ↑ Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948. с. 210.
- ↑ The relief forms of glacial origin, Estonica – Encyclopedia about Estonia