Цикъл на Кребс: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Petkinvi (б.), към версия на Ted Masters Етикет: Отмяна |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
* А) Гликолиза |
* А) Гликолиза |
||
* Б) Подготвителна фаза |
* Б) Подготвителна фаза |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | |||
<br /> |
|||
{| class="wikitable" |
|||
|'''Кофактор''' |
|||
|'''№ на р-цията''' |
|||
|'''Ензими''' |
|||
|'''Енергитичен добив''' |
|||
|- |
|||
|3 x НАДН.Н |
|||
|3 |
|||
|Изоцитрат дехидрогеназа |
|||
|2,5 |
|||
|- |
|||
| |
|||
|4 |
|||
|α-Кетоглутарат дехидрогеназен комплекс |
|||
|2,5 |
|||
|- |
|||
| |
|||
|8 |
|||
|Малат дехидрогеназа |
|||
|2,5 |
|||
|- |
|||
|1 х ФАДН<sub>2</sub> |
|||
|6 |
|||
|Сукцинат дехидрогеназа |
|||
|1,5 |
|||
|- |
|||
|1 х АТФ (ГТФ) |
|||
|5 |
|||
|Сукциник-КоА синтетаза (сукцинил тиокиназа) |
|||
|1 |
|||
|- |
|||
| colspan="3" |Общо: |
|||
|10 мол. АТФ |
|||
|} |
|||
[[Категория:Цикъл на лимонената киселина]] |
[[Категория:Цикъл на лимонената киселина]] |
||
Версия от 14:01, 10 май 2020
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания по биология, биохимия. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
Цикълът на Кребс представлява метаболитична верига от взаимодействия, при която става пълно разграждане на пирогроздена киселина до СО2 и Н2О, при което се отделя енергия за нуждите на клетката. Главната функция на Цикъла на Кребс е да служи като общ краен път за окислението на въглехидрати, липиди и белтъци. Той има значителна роля за процесите на синтез на глюкоза, мастни киселини и аминокиселини.
Цикълът на Кребс има следните метаболитни стъпала, чрез които се осъществява: при навлизането на ацетил-КоА в матрикса на митохондриите той се свързва с молекула оксалацетат и се превръща в лимонена киселина (цитрат). Цитратът от своя страна под действието на ензима аконитаза се превръща в цис-аконитат, при което се отделя молекула вода. Цис-акониатът от своя страна под действието на ензима изоцитратдехидрогеназа се превръща в изоцитрат. Изоцитратът пък под действието на изоцитратдехидрогеназа се превръща в алфа-кетоглутарат. Алфа-кетоглутаратът чрез алфа-кетоглутаратдехидрогеназа и с присъединяването на ацетил-КоА се превръща в сукцинил-КоА. Той под действието на сукцинаттиокиназа преминава в сукцинат. Сукцинатдехидрогеназата го превръща във фумарат. Фумаратът чрез фумаразата преминава в L-малат. L-малатът под влиянието на ензима малатдехидрогеназа възстановява оксалацетата, който отново може да взаимодейства с молекула ацетил-КоА и цикълът да се повтори. Енергийният баланс е окислението на 1 молекула ацетат води до генерирането на максимално 12 молекули АТФ, тъй като от 1 молекула NADH2 се генерират 3 молекули АТФ, съответно от 1 FADH2- 2АТФ, и 1GTP e еквивалентна на 1АТФ.
Цикълът на Кребс протича в матрикса на митохондриите. Той е строго аеробен и се осъществява само в присъствието на кислород. Затова съществува само в аеробните клетки. Клетки като еритроцитите не притежават митохондрии и затова там не се осъществява цикъл на Кребс.
Механизъм на разграждане на хранителните вещества
- А) Гликолиза
- Б) Подготвителна фаза
В някои отровни растения от Африка, Австралия и Бразилия има калиев флуорацетат, който нарушава цикъла на Кребс и води до смърт. Местните култури/аборигени ползват извлек от растенията за намазване върховете на стрели.
| Кофактор | № на р-цията | Ензими | Енергитичен добив |
| 3 x НАДН.Н | 3 | Изоцитрат дехидрогеназа | 2,5 |
| 4 | α-Кетоглутарат дехидрогеназен комплекс | 2,5 | |
| 8 | Малат дехидрогеназа | 2,5 | |
| 1 х ФАДН2 | 6 | Сукцинат дехидрогеназа | 1,5 |
| 1 х АТФ (ГТФ) | 5 | Сукциник-КоА синтетаза (сукцинил тиокиназа) | 1 |
| Общо: | 10 мол. АТФ | ||