Данък върху добавената стойност: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.78.11.18 (б.), към версия на Молли
Етикет: Отмяна
Ред 22: Ред 22:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.vat-calculator.net/dds-kalkulator/ ДДС Калкулатор]
* [http://www.vat-calculator.net/dds-kalkulator/ ДДС Калкулатор]
* [http://balans.bg/91-zakon-za-danyk-vyrhu-dobavenata-stojnost-rezume/ Експертно резюме на Закона за данък върху добавената стойност]


[[Категория:Данъци|добавената стойност]]
[[Категория:Данъци|добавената стойност]]

Версия от 07:43, 16 май 2020

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза се плаща от потребителите на стоката или услугата.

История и значение

ДДС е създаден през 1954 г. от френския икономист Морис Лоре[1] (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е обложил с ДДС (на френски: taxe sur la valeur ajoutée – TVA) големите френски компании през април 1954[1], а на по-късен етап – всички компании. Във Франция ДДС е най-важният източник на приходи за държавата, като към 2003 г., от ДДС във френската хазна постъпват 112 млрд. евро, което представлява около 45% от нейните общи приходи.[2]

В САЩ данъкът се нарича value-added tax – VAT („данък добавена стойност“) или също goods and services tax – GST („данък върху стоките и услугите“). В Австралия, Канада, Нова Зеландия и Сингапур този данък също се нарича goods and services tax – GST, в Германия и Австрия – „Mehrwertsteuer“ (различаван от Данък върху оборота „Umsatzsteuer“), а в Япония се нарича „данък върху потреблението“ (consumption tax). В Русия името му е Налог на добавленную стоимость – НДС („данък върху добавената стойност“).

ДДС е косвен данък, тоест той се дължи на държавата от трето лице, за чиято сметка в действителност е данъкът. Продавачът го внася в бюджета, но в действителност той се плаща от купувача, тъй като е включен в цената на стоките. ДДС до голяма степен определя равнището на цените на стоките.

През последните десетилетия се разширява практиката на възстановяване на ДДС за чужди граждани при/след илизането им от страната продавач. Крайният потребител, закупил стока в страната, където живее, няма право на възстановяване на ДДС. Това обаче не се отнася за физическите лица (при определени условия) и юридически лица, регистрирани по закона за ДДС. Те имат право на приспадане или възстановяване на данъка върху покупките на стоки или услуги.

В България

В България въвеждането на ДДС е предвидено още с Указ 56 за стопанската дейност от 1989 г. На практика данъкът е въведен през 1994 г. с първоначална ставка от 18 процента. От 1 юли 1996 г. ставката се увеличава на 22 процента, но от 1 януари 1999 г. се намалява на 20 процента[3].

Тъй като ДДС се разглежда като данък върху потреблението, то износът на стока от страната или предоставяне на услуга в чужбина (за страните от ЕС – извън общността) по правило е освободен от ДДС или данъкът се възстановява. При внос на стоки в Европейския съюз се начислява ДДС, за да могат стоките, произведени в общността да са равнопоставени с еквивалентните вносни стоки.

Източници

Външни препратки