Младен Панчев (архитект): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
| портрет =
| портрет =
| портрет-описание =
| портрет-описание =
| роден-място =
| роден-място = София
| починал-място =
| починал-място =
| националност = {{BUL}}
| националност = {{BUL}}
Ред 28: Ред 28:
}}
}}


'''Проф. д-р Младен Н. Панчев''' е български архитект, градостроител и ландшафтен архитект.
'''Проф. д-р Младен Н. Панчев''' е български архитект, градостроител и ландшафтен архитект. В творческата му биография присъстват повече от 100 архитектурни обекта.<ref name="НЗ"/>


== Биография ==
== Биография ==
Баща му [[Ненчо Панчев]] е деятел на [[БИАД]] (Българско инженерно-архитектурно дружество) от 1928 година. Дядо му [[Младен Панчев]] в началото на века е директор на [[Народния етнографски музей]] в [[София]].
Баща му [[Ненчо Панчев]] е деятел на [[БИАД]] (Българско инженерно-архитектурно дружество) от 1928 година. Дядо му [[Младен Панчев]] в началото на века е директор на [[Народния етнографски музей]] в [[София]].


Младен Панчев е роден през 1930 г. в София. Завършва архитектура и десетилетия наред работи в тази област. В Италия специализира реставрация на паметниците на културата по програма на ЮНЕСКО, а в Москва е специализант по градоустройство, ландшафт и паркова архитектура.<ref name="НЗ">{{икона|bg}} [http://www.zora-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=6409:2016-06-23-20-19-42&catid=606:broi-25-2016&Itemid=128 Национален седмичник „Нова Загора“, С България в сърцето]</ref>
В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на [[Национален институт за паметници на културата|Националния институт за паметници на културата]], арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив – [[Вера Коларова]] и [[Петър Дикиджиев]].

В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на [[Национален институт за паметници на културата|Националния институт за паметници на културата]], арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив - [[Вера Коларова]] и [[Петър Дикиджиев]].


През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на [[Старинен Пловдив|Трихълмието]], което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.<ref>https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/v-stariq-grad-s-40-godishen-maket-posreshame-turistite</ref>
През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на [[Старинен Пловдив|Трихълмието]], което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.<ref>https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/v-stariq-grad-s-40-godishen-maket-posreshame-turistite</ref>
Ред 39: Ред 41:
Арх. Панчев проектира консервацията на [[Казанлъшката гробница]] и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.<ref>[https://otivam.bg/destination/kazanlshka-grobnitsa/692 Казанлъшка гробница]</ref><ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=18&newsid=89537 Казанлъшка гробница]</ref>
Арх. Панчев проектира консервацията на [[Казанлъшката гробница]] и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.<ref>[https://otivam.bg/destination/kazanlshka-grobnitsa/692 Казанлъшка гробница]</ref><ref>[http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=18&newsid=89537 Казанлъшка гробница]</ref>


Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел.<ref>[http://mc.government.bg/images/17_Kotel.pdf Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“-град Котел]</ref>
Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето”.<ref>[http://mc.government.bg/images/17_Kotel.pdf Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“-град Котел]</ref><ref name="НЗ"/>
Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. <ref>https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=1898684&title==Паркова и аграрна ландшафтна архитектура</ref>. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтопол, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.<ref>http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17537.</ref>

Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура, като книгата „Паркова и аграрна ландшафтна архитектура“. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтопол, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.<ref>[http://www.hralupa.com/index.php?act=viewProd&productId=17537 „Старите селища разказват“]</ref>

Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм [[УАСГ]], Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.<ref>[https://www.uacg.bg/?p=179&l=1&id=268&f=1&dp=11 УАСГ, Архитектурен факултет]</ref>
Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм [[УАСГ]], Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.<ref>[https://www.uacg.bg/?p=179&l=1&id=268&f=1&dp=11 УАСГ, Архитектурен факултет]</ref>



Версия от 15:35, 2 юни 2020

Младен Н. Панчев
български архитект, реставратор, градостроител, ландшафтен архитект
Роден
1930 г.
София
Починал
2015 г. (85 г.)

Националност България
Архитектура
АкадемияУАСГ
Направлениеархитектура градоустройство
Семейство
БащаНенчо Панчев

Проф. д-р Младен Н. Панчев е български архитект, градостроител и ландшафтен архитект. В творческата му биография присъстват повече от 100 архитектурни обекта.[1]

Биография

Баща му Ненчо Панчев е деятел на БИАД (Българско инженерно-архитектурно дружество) от 1928 година. Дядо му Младен Панчев в началото на века е директор на Народния етнографски музей в София.

Младен Панчев е роден през 1930 г. в София. Завършва архитектура и десетилетия наред работи в тази област. В Италия специализира реставрация на паметниците на културата по програма на ЮНЕСКО, а в Москва е специализант по градоустройство, ландшафт и паркова архитектура.[1]

В края на 1960-е години, бидейки един от корифеите на Националния институт за паметници на културата, арх. Дино Панчев оглавява Пловдивската група архитекти, двама от които работят в града по проекти за Старинен Пловдив - Вера Коларова и Петър Дикиджиев.

През 1971 г. арх. Панчев изработва първия, и засега последен, цялостен градоустройствен план на Трихълмието, което скоро след това е обявено за архитектурно-исторически резерват със строг режим на регулация, застрояване и опазване.[2]

Арх. Панчев проектира консервацията на Казанлъшката гробница и по негов проект е изградено копие на гробницата, предназначено за посетители.[3][4]

Автор е на сградата на Националното училище за фолклорни изкуства “Филип Кутев“ в град Котел, за което е удостоен с наградата „Колю Фичето”.[5][1] Проф. Панчев е автор на основни трудове по паркова и аграрна ландшафтна архитектура. [6]. През 1980 г. е издадена книгата му „Старите селища разказват“, посветена на тракийските могили, Севтопол, Никополис ад Иструм, Плиска, Велики Преслав и други стари и древни селища.[7] Проф. д-р арх. Младен Панчев е водещ преподавател вм УАСГ, Архитектурен факултет, катедра Градоустройство. Преподава по екология, опазване и възпроизводство на околната среда, природни екологични фактори и явления, антропогенни екологични фактори и предпоставки, основни екологични проблеми, екологични изисквания, правно-управленчески условия при опазване на околната среда.[8]

Източници