Вера Коларова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вера Коларова
български архитект реставратор

Родена
Починала

Националност Флаг на България България
Архитектура
Академия Държавна политехника (1954)
Направление архитектура
Семейство
Съпруг Джовани Димитров
Деца Васил Димитров

Вяра Василева Коларова е архитект, специалист по реставрация на архитектурното наследство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Завършва средно образование в Разград, Коларова се дипломира през 1954 година от Архитектурния факултет на Държавна политехника в София, сега УАСГ. Омъжена за Джовани Димитров, майка на Васил Д. Д.

В Пловдивския археологически музей[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа в Пловдивския археологически музей от 1955 г. до съосноваването с арх. Петър Дикиджиев на проектантска група на място в Пловдив на Института за паметниците на културата (ИПК, впоследствие НИПК) десетина години по-късно, с групов ръководител арх. Младен Панчев (проф. д-р сега, [1], автор на първия и последен градоустройствен план на Стария Пловдив), а и с други софийски специалисти.

Заедно с археоложката Лилия Ботушарова [2] става инициатор и дългогодишен сътрудник за дълбоките археологически разкопки в склона на Таксим Тепе за разкриване и оформление на Античния театър[3] под улица „Цар Ивайло“ (стъпалата от Света Марина към къщата на арх. Стефан Джаков с куличката[4]).

В Националния институт за паметниците на културата[редактиране | редактиране на кода]

Другите задачи на арх. Коларова са отново повечето археологически: Форума, Одеона и Стадиона [5] [6] на античния Филипопол в центъра на Пловдив, както и акведукта в Коматево; крепостния комплекс с водохранилището на Небет тепе в северния край на Трихълмието над Марица, както и многото сектори от крепостната фортификация околовръст.

Освен в Пловдив, работила е и по Западната порта на Августа Траяна, по Асеновата крепост, костницата на Бачковския манастир и в археологическия резерват в Хисаря с арх. Никола Мушанов[7] и арх. Златка Кирова, средновековната крепост Цепина при с. Дорково, църквата „Св. Димитър“ в Паталеница с арх. Дикиджиев.

Възрожденски сгради в Стария Пловдив, реставрирани от арх. Вера Коларова, са: Чомаковата къща, къща Клианти и Зеленото училище.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Приносът на арх. Коларова към теорията и практиката по паметниците на културата и като ръководител на комплексно проектантско ателие, заместник-директор на филиал „Тракия“, качествен технически контрол (КТК) на НИПК и активен общественик, са високо оценени.

Тя получава звание „Заслужил архитект“[8] и „Заслужил деятел на културата“ заедно с Атанас Кръстев (Начо Културата).

Дългогодишен член на ICOMOS – Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места.

През 2008 г. проектът „Консервация на паметници на културата в Резервата „Старинен Пловдив““, в който В. Коларова проектира консервацията на къщата на Клианти, е награден с награда „АрхИдея`2008 [9].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]