Огреяк: Разлика между версии
м без 'досега', неактуално |
факт. - кор височина по ЕТК 1:5000 Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
| местоположение = [[Област Благоевград]], [[България]] |
| местоположение = [[Област Благоевград]], [[България]] |
||
| част-от = [[Влахина|Влахина планина]] |
| част-от = [[Влахина|Влахина планина]] |
||
| височина = |
| височина = 1932 m |
||
| първо-изкачване = |
| първо-изкачване = |
||
| карта-файл2 = |
| карта-файл2 = |
||
Версия от 12:04, 15 юни 2020
| Огреяк Кадийца | |
 Връх Кадийца, гледан от съседния връх Джама в Малешевска планина. | |
 | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Област Благоевград, България |
| Част от | Влахина планина |
| Надм. височина | 1932 m m |
Огреяк (до 29 юни 1942 г. Кадийца, до 5 януари 1946 г. Огреяк, до 14 юли 1988 г. Кадийца[1], на македонска литературна норма: Кадиица) е най-високият връх на Влахина планина. Разположен в най-южната част на главното планинско било, южно от връх Делибов камък. На югоизток чрез седловината Седлото (Четало) се свързва с първенеца на Малешевската планина – Ильов връх (Джама).
Върхът е с остри склонове и рязко доминира над планинската билна заравненост. Северните и западните склонове са полегати, а югозападните и югоизточните – стръмни.
Огреяк е изграден от метаморфни скали. Почвите са кафяви планинско-горски. До 1600 м н.в. е покрит с букови гори, а високите части са обрасли със субалпийска тревна растителност.
До 1942 година върхът носи името Кадийца, с което е познат сред местното население. Като Кадийца е обозначен и в официални топографски карти на България. В периода 1942 – 1946 е преименуван на Огреяк, от 1946 до 1989 отново е Кадийца. След 1989 година носи името Огреяк. По билото му в направление север-юг преминава държавната граница между България и Северна Македония. При най-високата точка на върха е разположена гранична пирамида номер 55. В непосредствена близост на 120 м източно от нея, на малко по-ниско възвишение е разположен триангулачен знак. Известната височина от 1924 метра е измерена при триангулачния знак, а не при по-високата точка на пирамида 55.
Основен изходен пункт за изкачването на върха са селата Сушица и Брестово, Община Симитли. Изкачването става по някои от приграничните черни пътища и без пътека с разрешение от Гранична полиция.
Източници
- Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.76 – 77.
Външни препратки
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 156.