Аделхис

Аделхис, Codex Legum Langobardorum, 11 век

Аделхис, син на Дезидерий

Аделхис (на латински: Adelchis; Adalgis; + 788 г.) е крал на лангобардите (759 – 774).

Аделхис е син на последния крал на лангобардите Дезидерий и съпругата му Анса от Бреша.

През 759 г. е провъзгласен от баща си за съ-крал. Докато баща му се съпротивлява против франките в Павия, Аделхис се предава във Верона. Успява да избяга във Византия.

Предприема опит да спечели лангобардската корона обратно и тръгва с византийска войска към Италия. В Калабрия е разбит през 788 г. от Гримоалд III, херцога на Беневенто. Той бяга в Константинопол и умира през 788 г.

Аделхис е брат на:

• Анселперга, игуменка на „Св. Салваторе“ в Бреша
• Аделперга, омъжена за Аричис II, херцог на Беневенто
• Луитперга (или Лиутпирк), омъжена за Тасило III, херцог на Бавария
• Дезидерата (или Герперга), омъжена за Карл Велики
• Герберга, съпруга на Карломан I

Алесандро Манцони пише през 1822 г. драмата „Аделки“, в която Аделхис е главен герой.

Източници

• Marie-Nicolas Bouillet, Alexis Chassang (dir.), „Adalgis “,Dictionnaire universel d’histoire et de géographie, 1878
• Jörg Jarnut, Storia dei Longobardi, Torino, Einaudi, 2002. ISBN 88-464-4085-4
• Sergio Rovagnati, I Longobardi, Milano, Xenia, 2003. ISBN 88-7273-484-3