Падежи и падежни остатъци в българския език

Падежи в българския говор

В българския говор е останал един-единствен падеж, като изключим именителния, който заема подлогът в изречението, и това е звателният падеж. Той се употребява, когато трябва да се назове дадено лице или даден предмет, за да отправи към него послание, заповед, молба и др.

Съществителните от мъжки род приемат окончания -о,-ю или -е:

• мъж – мъжо;
• ученик – ученико;
• кон – коню;
• Иван – Иване;
• сърп – сърпе;
• вълк – вълче.

Особени са имената, които завършват на -ър. При тях имаме изпадане на гласния ъ:

• Димитър – Димитре;
• колобър – колобре;
• Дувър – Дувре.

Има и изключения: катър – катъре.

Има думи, които не се скланят в звателен падеж. В тези случаи се употребява именителният падеж. Такава дума е чук.

Съществителните от женски род приемат окончания -йо и -о:

• слива – сливо;
• Мария – Марийо;
• България – Българийо.

Звателният падеж на имената от среден род съвпада с именителния им падеж:

• дете – дете;
• куче – куче;
• въже – въже.

Падежни остатъци у българския език

От дателен падеж

• майце е остатък от дателен падеж на майка;
• мами е остатък от дателен падеж на мама; среща в народните песни („Мама Стояну думаше“);
• Стояну е остатък от дателен падеж на Стоян; среща се в народните песни („Мама Стояну думаше“) и в поезията;
• Изразът „тем подобни“; „тем“ (от стб. „тѣмъ“) е архаична форма от дателен падеж на показателното местоимение в м.р. мн. ч. „те“;
• Кратките местоимения „ми“, „ти“, „му“, „ѝ“, „ни“, „ви“, „им“;
• Дългите архаични местоимения „нему“, „ней“, „нам“, „вам“, „тям“;

От винителен падеж

Такива думи са: сутрин, вечер, зимъс, днес, нощес, есенес, пролетес, лятос, вред.

Пълни форми за винителен падеж: мене, тебе, него, нея, него, нас, вас, тях (пряко допълнение).

От родителен падеж

Такива думи са: снощи, отстрани, довечера, отръки, допъти.
Преди Христа и след Христа. Срв. с израза на руски „до эры Христа“, в превод „до ерата на Христос“.
Своего рода в смисъл на „по своя род“, „по своята същност“, „по същността си“.

От творителен падеж

• тялом/телом е остатък от творителен падеж на тяло;

Други такива са: духом, чудом, посредством, пешком, пълзешком, силом, бегом, нощем, денем, сбогом, кръгом, гърбом, редом, тихом, мигом, ребром.

Думите плачешком, лежешком и тичешком представят стар творителен падеж на сегашното деятелно причастие на съответните глаголи плача, лежа и тичам.

• Цифром, числом, словом широко се употребяват в документи, особено търговски.
• Наречието „Сбогом“ – съ Богомь, в което „Богомь“ е склонено в творителен падеж.
• Наречието „съвсем“ – съ вьсѣмь, в което „вьсѣмь“ е склонено в творителен падеж.

От местен падеж

Такива думи са: горе, отгоре, долу, отдолу, зиме, лете, утре, вкратце, есени, пролети, върху, срещу и между.

Литература

Андрейчин, Л., Петя Асенова и др. Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология. С., 1983, Издателство на БАН.