Игумен: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Undid edits by 149.62.204.203 (talk) to last version by GVF Етикети: Връщане SWViewer [1.4] |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Игумен''' ({{lang|el| |
'''Игумен''' ({{lang|el|ηγούμενος}}) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки [[манастир]].<ref>[http://www.pravenc.ru/text/293525.html www.pravenc.ru]</ref> В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира '''игуменка''', със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението „Ваше Високопреподобие“. |
||
В [[католицизъм|католическата църква]] на длъжността на игумена съответства тази на [[абат]]а. |
В [[католицизъм|католическата църква]] на длъжността на игумена съответства тази на [[абат]]а. |
Версия от 13:34, 3 октомври 2020
Игумен (на гръцки: ηγούμενος) е изборен ръководител, настоятел на християнски православен мъжки манастир.[1] В някои поместни православни църкви е и йерархична титла за заслуги. Начело на женските манастири се избира игуменка, със същите правомощия. Към игумена (и архимандрита) е прието да се използва обръщението „Ваше Високопреподобие“.
В католическата църква на длъжността на игумена съответства тази на абата.
Първоначално игуменът не е бил задължително свещеник, но по-късно са започнали да го избират единствено измежду йеромонасите. Преди 1874 г. тази длъжност се прилагала във всеки православен манастир, но през 1874 г. руските манастири били частично секуларизирани и разделени на три категории: ръководител на манастир от трети, най-нисък клас се наричал игумен. Ръководителите на манастири от втори и първи клас се наричали архимандрит. В по-късно време званието понякога е просто почетно и длъжността не винаги е свързана с управлението на манастира.
През 2011 година Архиерейският събор на Руската православна църква отменя занапред сан игумен като йерархична награда и реши да посвети в игумен не само иеромонахи, но и архимандрити и дори епископи, ако те влязат в управлението на манастира. Едновременно с игуменството трябва да бъде връчена тояга[2].
Бележки
Източници
- Соколов И. И. Состояние монашества в византийской Церкви: с пол. IX до нач. XIII века (842 – 1204). Каз., 1894;
- Marin E. Les moines de Constantinopole: depuis la fondation de la ville jusqu' à la mort de Photius (330 – 898). P., 1897. P. 85 – 97;
- Смирнов С. И. Духовный отец в древней Восточной Церкви: (История духовничества на Востоке). Серг. П., 1906;
- Анатолий [Грисюк], иером. Исторический очерк сирийского монашества до половины VI века. К., 1911;
|