Лопушански манастир: Разлика между версии
м форматиране: 3x кавички, интервал, тире (ползвайки Advisor) |
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
||
Ред 40: | Ред 40: | ||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
<gallery class="center" caption="Снимки от манастира"> |
<gallery class="center" caption="Снимки от манастира"> |
||
Lopushanski-manastir-1.jpg | Църквата на манастира |
|||
Lopushanski-manastir-2.jpg | Дворът на манастира |
|||
Lopushanski-manastir-3.jpg | Стенопис от храма |
|||
</gallery> |
</gallery> |
||
Версия от 10:48, 5 октомври 2020
Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“ | |
Католиконът | |
Местоположение в Георги Дамяново | |
Вид на храма | православен манастир |
---|---|
Страна | България |
Населено място | Лопушна |
Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
Епархия | Видинска |
Изграждане | XII – XIV век |
Статут | действащ |
Лопушански манастир „Свети Йоан Предтеча“ в Общомедия |
Лопушанският манастир „Свети Йоан Предтеча“ е български православен манастир.[1]
Местоположение
Лопушанският манастир е разположен в чипровския дял на Стара планина на 300 м надморска височина в долината на река Дългоделска Огоста, между селата Помеждин, Меляне и Георги Дамяново (до 1958 г. с. Лопушна). Манастирът отстои на 21 км от Монтана, на 30 км от Берковица и на 55 км западно от Враца.
История
На мястото на сегашния Лопушански манастир „Св. Йоан Предтеча“ някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси Дионисий, Герасим и Гедеон. Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Строител на всички тези сгради и съоръжения е майстор Лило от Славиня, основоположник на Славинската строителна школа.
През Възраждането в Лопушанския манастир действа килийно училище, а обителта е средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът се превръща в любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си „Под игото“.
През 1989 г. Лопушанският манастир е реконструиран, тъй като северното крило било застрашено от срутване. Основната заслуга за това е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий (сега Доростолски митрополит), като по негово време се издига нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.
Манастирът впечатлява със своя градеж, пропорции, архитектура и каменни пластики. Храмът е посветен на св. Йоан Предтеча. Той съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.
Лопушанският манастир е национален паметник на културата.
Галерия
-
Църквата на манастира
-
Дворът на манастира
-
Стенопис от храма