Казимир Елжановски: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-\b([5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2, -(1\d(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите|ина|ината)\b +\1-\2, -([02-9][5-9](?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?(?:т|м)?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
| Ред 45: | Ред 45: | ||
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] като командир на 5-и Калужки пехотен полк. Проявява се с основен принос при [[Битка при Ловеч|превземането на Ловеч на 22 август 1877 г]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание генерал-майор. В състава на отряда на генерал-майор [[Михаил Скобелев]] участва в [[Обсада на Плевен|третата атака на Плевен]]. Контузен е при атаката на Зелените хълмове на 27 август. Командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия, която участва в обсадата на Плевен. |
Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] като командир на 5-и Калужки пехотен полк. Проявява се с основен принос при [[Битка при Ловеч|превземането на Ловеч на 22 август 1877 г]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание генерал-майор. В състава на отряда на генерал-майор [[Михаил Скобелев]] участва в [[Обсада на Плевен|третата атака на Плевен]]. Контузен е при атаката на Зелените хълмове на 27 август. Командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия, която участва в обсадата на Плевен. |
||
[[Файл:Kazimierz Elżanowski grób.JPG|150px|мини| |
[[Файл:Kazimierz Elżanowski grób.JPG|150px|мини|ляво|Гробът на генерала от пехотата Казимир Елжановски във Варшава.]] |
||
След войната е командир на 1-ва бригада от 17-а пехотна дивизия и 2-ра бригада от 17-а пехотна дивизия (1878-1889). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1888 г. Командир на 34-та пехотна дивизия (1890-1893). Повишен във военно звание генерал от пехотата от 16 април 1893 г. |
След войната е командир на 1-ва бригада от 17-а пехотна дивизия и 2-ра бригада от 17-а пехотна дивизия (1878-1889). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1888 г. Командир на 34-та пехотна дивизия (1890-1893). Повишен във военно звание генерал от пехотата от 16 април 1893 г. |
||
Версия от 18:57, 26 ноември 2020
| Казимир Елжановски Kazimierz Michał Andrzej Elżanowski | |
| руски офицер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 29 ноември 1904 г.
Санкт Петербург, Руска империя |
| Погребан | Варшава, Полша |
| Националност | поляк |
| Военна служба | |
| Звание | генерал от пехотата |
| Служил на |  Русия |
| Командвания | 5-и Калужки пехотен полк |
| Войни | Руско-турска война (1877-1878) |
| Битки | Битка при Ловеч (1877), Обсада на Плевен |
| Семейство | |
| Баща | Юлиан Елжановски |
| Майка | Франчишка Барбара Шчанецка |
| Съпруга | Емилия Людвика Вендорф |
| Деца | Кажимеж Елжановски |
Казимир Юлиевич Елжановски (на руски: Казимир Юльевич Эльжановский) (на полски: Kazimierz Michał Andrzej Elżanowski) е руски офицер от полски произход, генерал от пехотата[1]. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
Биография
Казимир Елжановски е родена на 4 март 1832 г. в шляхтишкото семейство на Франчишка Барбара (с родова фамилия Шчанецка) и Юлиан Елжановски. Има по-малък брат Станислав. На 15 януари 1874 година сключва брак с Емилия Людвика, дъщеря на Игнаци Вендорф и Людвика Заремба.[2]
Ориентира се към военното поприще. Служи в Руската императорска армия от 1851 г. Завършва 1-ви кадетски корпус и е произведен в първо офицерско звание подпоручик с назначение за командир на рота в 98-и Дерптски полк (1854).
Участва в Кримската война от 1853-1856 г. и в потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник (1867). Служи в 5-и Калужки пехотен полк и запасните войски (1871-1876). Командир на 5-и Калужки пехотен полк от 1876 г
Участва в Руско-турската война (1877 – 1878) като командир на 5-и Калужки пехотен полк. Проявява се с основен принос при превземането на Ловеч на 22 август 1877 г. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст. и е повишен във военно звание генерал-майор. В състава на отряда на генерал-майор Михаил Скобелев участва в третата атака на Плевен. Контузен е при атаката на Зелените хълмове на 27 август. Командир на 1-ва бригада от 2-ра пехотна дивизия, която участва в обсадата на Плевен.
След войната е командир на 1-ва бригада от 17-а пехотна дивизия и 2-ра бригада от 17-а пехотна дивизия (1878-1889). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1888 г. Командир на 34-та пехотна дивизия (1890-1893). Повишен във военно звание генерал от пехотата от 16 април 1893 г.
Умира на 29 ноември 1904 г. в Санкт Петербург. Погребан е във Варшава.
Източници
- ↑ Baza osób polskich – Polnische Personendatenbank – информация на сайта „Baza-nazwisk.de“
- ↑ Kazimierz Elżanowski – информация на сайта „Drozdzenscy.pl“; Kazimierz Michał Andrzej Elżanowski z Elżanowa – информация на сайта „Sejm-wielki.pl“
- Кузманов Ю. Ловеч в руско-турските войни през ХІХ век (част втора) 1877-1878. Регионален исторически музей-Ловеч, ИК „ИнфоВижън“, Ловеч, 2019, с. 308-309.
