Благун (дъб): Разлика между версии
gallery: removing File, Image, Файл, Картинка |
Utar Sigmal (беседа | приноси) |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
<gallery> |
<gallery> |
||
Благун - дървета.jpg|Дървета |
Благун - дървета.jpg|Дървета |
||
Благун |
Благун – кора.jpg|Кора |
||
Благун - листа.jpg|Листа |
Благун - листа.jpg|Листа |
||
Благун - мъжки реси.jpg|Мъжки реси |
Благун - мъжки реси.jpg|Мъжки реси |
||
Версия от 21:44, 18 януари 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Благун.
| Благун | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Ten. | ||||||||||||||||||||
| Благун в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Благунът (Quercus frainetto) е широколистно листопадно дърво, високо до 30 m. Младите клонки в началото са овласени, а по-късно – голи. Листата са прости, обратнояйцевидни, приседнали или на къси дръжчици, пересто наделени до дълбоко нарязани на 6 – 10 дяла, дълги 10 - 18 см, първоначално фино овласени от двете страни, по-късно предимно отдолу; по клонките са разположени последователно, с характерното за видовете от род Дъб струпване в розетка накрая. Жълъдите са приседнали или на къса дръжка; купулата е покрита от плоски, продълговати червеникави люспи, чиито върхове често се „отлепват“ в процеса на зреене.[2]
Разпространение
Видът се среща на Апенините, основно на Балканския полуостров, до северозападната част на Мала Азия; в България може да бъде открит във всички части на страната до 1000 м[3] надморска височина. Едни от най-компактните естествени гори от този вид в България са съхранени в Малешевската планина на територията на резервата Соколата.
Други названия
Официални алтернативни названия:[4] сладун, граница, стожер.
Народни, диалектни и старинни названия:[5] лопухъ, лапухъ (Кюстендилско, Радомирско), лопунъ (Софийско и Трънско), граничово, грань, граница, гранѝка, гръница, (Софийско), горунъ (Кюстендилско, Софийско, Троянско, Трънско), гореначка – за малки екземпляри (Троянско), магерешлякъ (Софийско), плочкач (Македония), унгарски дѫбъ.
Галерия
-
Дървета -
Кора -
Листа -
Мъжки реси -
Женски цветове/зàвръзи -
Жълъди
Източници
- ↑ Quercus frainetto (Ten.). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ ((en)) Quercus frainetto Ten. Посетен на 1 април 2018.
- ↑ Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 338, ISBN 978-954-9959-58-1
- ↑ Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 152
- ↑ П. Козаровъ (1925), Български народни названия на растенията, София: Печатница „П. Глушковъ“, с. 59
Литература
- Цавков, Евгени, Димова, Добромира. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. България, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. 142. (на български)