Грабеж

Грабежът по българското наказателно право е съставно престъпление, състоящо се от две деяния, които поотделно съставляват престъпление – принуда и кражба. Грабежът също влиза в престъпленията против собствеността, тъй като засяга имуществени права. Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ чрез употреба на сила или заплашване (чл.198, ал.1 от Наказателния кодекс). Под заплашване се разбира, застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице (чл.198, ал.2 НК). При това престъпление субектът е общ („който“). Извършва се само при пряк умисъл.

Възможно е кражбата да прерасне в грабеж – ако извършителят на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. Грабеж има и когато за отнемане на вещта, лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние.

Квалифицираните състави на грабежа се съдържат в чл.199 НК. Това са:

• 1. в големи размери;
• 2. извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи;
• 3. придружен с тежка или средна телесна повреда;
• 4. представлява опасен рецидив;
• 5. извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.

Още по-тежко наказуем е грабежът на вещи ако е:

• 1. придружен с тежка или средна телесна повреда, от които е последвала смърт;
• 2. придружен с убийство или с опит за убийство;
• 3. в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен.

Приготовлението към грабеж също е наказуемо.

Източници

Наказателен кодекс на Република България

Тази статия, свързана с право, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.