Българщина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
м без интервал |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочее. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
В този смисъл българщина е понятие синонимно на ''българска идея'' и успоредно на [[гърцизъм]], [[македонизъм]], [[сръбство]] и прочее. Често ''българщина'', особено в исторически контекст, може да означава и ''съвкупност от българи''.<ref name="РБЕ880"/> |
||
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref> |
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „[[Записки по българските въстания]]“ [[Захарий Стоянов]] пише:<ref>Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.</ref>{{цитат|…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.|}} |
||
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref> |
Поетът и революционер [[Пейо Яворов]] пише<!-- Пише къде? В писмо, есе, художествено произведение...? Необходимо е да се назове за яснота. -->:<ref>Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.</ref>{{цитат|[[Петко Славейков|Славейков]] е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.|}} |
||
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/> |
В граматиката ''българизъм'' може да означава и заемка от [[българския език]] в друг език.<ref name="РБЕ877"/> |
Версия от 14:48, 30 април 2021
Бъ̀лгарщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2]
В този смисъл българщина е понятие синонимно на българска идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочее. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]
В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстания“ Захарий Стоянов пише:[3]
„ | …ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена. | “ |
Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]
„ | Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България. | “ |
В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]