Батошевски надпис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 20:18, 17 ноември 2021

Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир. Надписът е бил поставен вероятно на входа на църквата. Съобщават се имената на цар Михаил II Асен „син на великия цар Асен и внук на стария Асен", на патриарх Василий и на 3 села – Батошево, Витен и Рибаре.

Батошевският надпис е твърде консервативен във фонетично-правописно отношение. По стилно-езикови особености се свързва с документи, издавани от царската канцелария при дарения на църкви и манастири. Пази се в Националния археологически музей в София.

Литература

Иванова, В. Два надписа от Асеновци – Батошовският и Врачанският. Известия на Българския археологически институт, кн. 15. София, 1946, стр. 135-137;
Петров, П., В. Гюзелев, Христоматия по история на България. т.2, София, 1978, стр. 210;
Христов, Хр. Батошевският надпис, сп. Археология, София, 1978, кн. 4, стр. 65-70.

Източници

Енциклопедия „България“, том 1, стр. 225 – 226, Издателство на БАН, София, 1978 г.

Външни препратки

Българските планини – Исторически забележителности – Бележити планински манастири – Предбалкан, Батошевски манастир „Успение Богородично“

Версия от 20:09, 17 ноември 2021 редактиране Кочев (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители 25 071 редакции м →‎Литература ← По-стара редакция		Версия от 20:18, 17 ноември 2021 редактиране връщане Кочев (беседа \| приноси) Автоматично патрулирани, Разширено потвърдени потребители 25 071 редакции Редакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Батòшевски нàдпис''' представляват 17 реда от [[Старобългарски език\|старобългарски]] надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в [[Батошевски манастир „Успение Богородично“\|Батошевския манастир]]. Надписът е бил поставен вероятно на входа на църквата. Съобщават се имената на цар [[Михаил II Асен]] „син на [[Иван Асен II\|великия цар Асен]] и внук на [[Иван Асен I\|стария Асен]]", на патриарх ~~Йоаникий~~ и на 3 села – [[Батошево]], Витен и Рибаре.		'''Батòшевски нàдпис''' представляват 17 реда от [[Старобългарски език\|старобългарски]] надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в [[Батошевски манастир „Успение Богородично“\|Батошевския манастир]]. Надписът е бил поставен вероятно на входа на църквата. Съобщават се имената на цар [[Михаил II Асен]] „син на [[Иван Асен II\|великия цар Асен]] и внук на [[Иван Асен I\|стария Асен]]", на патриарх Василий и на 3 села – [[Батошево]], Витен и Рибаре.

	Батошевският надпис е твърде консервативен във фонетично-правописно отношение. По стилно-езикови особености се свързва с документи, издавани от царската канцелария при дарения на църкви и манастири. Пази се в [[Национален археологически институт с музей\|Националния археологически музей]] в [[София]].		Батошевският надпис е твърде консервативен във фонетично-правописно отношение. По стилно-езикови особености се свързва с документи, издавани от царската канцелария при дарения на църкви и манастири. Пази се в [[Национален археологически институт с музей\|Националния археологически музей]] в [[София]].