Азотоводородна киселина: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м буква
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
Азотоводородната киселина, '''HN<sub>3</sub>''', е едноосновна безкислородна киселина на азота. Представлява силноекслозивна безцвена течност. Дава соли, наречени [[азид]]и.

{{Химкутия
{{Химкутия
| име = Азотоводородна киселина
| име = Азотоводородна киселина
Ред 115: Ред 113:
| топлина-изпаряване =
| топлина-изпаряване =
}}
}}

'''Азотоводородната киселина''', '''HN<sub>3</sub>''', е едноосновна безкислородна киселина на азота. Представлява силноекслозивна безцветна течност. Дава соли, наречени [[азид]]и.


== Строеж ==
== Строеж ==
[[Файл:Hydrazoic acid.svg|200px|мини|ляво|Резонансна структура на азотоводородна киселина]]
[[Файл:Hydrazoic acid.svg|200px|мини|ляво|Резонансна структура на азотоводородна киселина]]


[[Файл:Hydrogen-azide-2D-dimensions.png|200px|мини|ляво]]
[[Файл:Hydrogen-azide-2D-dimensions.png|200px|мини|ляво]]


В молекулата на HN<sub>3</sub>, азтоните атоми имат степен на окисление (-⅓). Азотният атом, свързан с водорода образува 2 σ- и една резонансна π-връзка, описващи ''sp''<sup>2</sup>-хибридизация. Централният азотен атом, с формален заряд (+1), отдава електрон на третия азотен атом с формален заряд (-1). Трите азотни атоми са подредени почти в права линия. Между тях се образуват двойни π- и единични σ-връзки.
В молекулата на HN<sub>3</sub>, азтоните атоми имат степен на окисление −⅓. Азотният атом, свързан с водорода образува - и една резонансна π-връзка, описващи ''sp''<sup>2</sup>-хибридизация. Централният азотен атом, с формален заряд +1, отдава електрон на третия азотен атом с формален заряд −1. Трите азотни атоми са подредени почти в права линия. Между тях се образуват двойни π- и единични σ-връзки.


== Физични свойства ==
== Физични свойства ==
Азотоводородната киселина е безцвентна летлива течност, кипяща при 37°C.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателсто „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=269 – 270}}</ref> Сублимира лесно. Има неприятна миризма и е много отровна. Безводната киселина е силно ескплозивна.
Азотоводородната киселина е безцветна летлива течност, кипяща при 37 °C.<ref name=":0">{{Цитат книга|last=Киркова|first=Елена|title=Химия на елементите и техните съединения|year=2013|publisher=Университетско издателсто „Св. Климент Охридски“|location=София|isbn=978-954-07-3504-7|pages=269 – 270}}</ref> Сублимира лесно. Има неприятна миризма и е отровна. Безводната киселина е силно експлозивна.


== Химични свойства ==
== Химични свойства ==
Водният разтвор на азотоводородната киселина е слаба киселина със сила, близка до оцетнта:
Водният разтвор на азотоводородната киселина е слаба киселина със сила, близка до оцетната:


: <chem>HN3 <=> 3H+ + N3^-</chem>.
: <chem>HN3 <=> 3H+ + N3^-</chem>


Азотоводородната киселина може да реагира с азиден йон до хидрогеназиден йон – N<sub>3</sub>HN{{Индекси|p=-|b=3}}.
Азотоводородната киселина може да реагира с азиден йон до хидрогеназиден йон – N<sub>3</sub>HN{{Индекси|p=-|b=3}}.
Ред 135: Ред 135:
Във воден разтвор търпи бавно диспропорциониране:<ref name=":0" />
Във воден разтвор търпи бавно диспропорциониране:<ref name=":0" />


: <chem>HN3 + H2O -> N2 + NH2OH</chem>.
: <chem>HN3 + H2O -> N2 + NH2OH</chem>


HN<sub>3</sub> е силен окислител. Разтваря Zn, Fe, Mn и Cu без отделяне на H<sub>2</sub>:
HN<sub>3</sub> е силен окислител. Разтваря Zn, Fe, Mn и Cu без отделяне на H<sub>2</sub>:


: <chem>Zn + HN3 + H^+ -> Zn(N3)3 + N2 + NH4^+</chem>,
: <chem>Zn + HN3 + H^+ -> Zn(N3)3 + N2 + NH4^+</chem>


а йодът и Ce(IV) соли я редуцират до N<sub>2</sub>.
Йодът и Ce(IV) соли я редуцират до N<sub>2</sub>.


Смес от солна и азотоводородна киселина действа като [[царска вода]] и може да разтвори златото и другите благородни метали. Причината е полученият хлор при реакцията между двете киселини, при която HN<sub>3</sub> е окислител:
Смес от солна и азотоводородна киселина действа като [[царска вода]] и може да разтвори златото и другите благородни метали. Причината е полученият хлор при реакцията между двете киселини, при която HN<sub>3</sub> е окислител:


: <chem>HN3 + 3HCl -> 2Cl2 + N2 + NH4Cl</chem>.
: <chem>HN3 + 3HCl -> 2Cl2 + N2 + NH4Cl</chem>


Азотоводородната киселина реагира като основа с много силни основи:
Азотоводородната киселина реагира като основа с много силни основи:
Ред 153: Ред 153:
=== Азиди ===
=== Азиди ===
{{основна|Азид}}
{{основна|Азид}}
Соолите на азотоводородната киселина се наричат азиди и по разтворимост във вода приличат на хлоридите.<ref name=":0" /> Азидите на алкалните и алкалоземните метали са многоразтворими. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. Освен CsN<sub>3</sub>, те се топят с разлагане:<ref name=":1" />
Солите на азотоводородната киселина се наричат азиди и по разтворимост във вода приличат на хлоридите.<ref name=":0" /> Азидите на алкалните и алкалоземните метали са силноразтворими. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. Освен CsN<sub>3</sub>, те се топят с разлагане:<ref name=":1" />

: <chem>3Ba(N3)2 ->[{473 K}][{-7N_2}] Ba3N4 ->[{523 K}][{-N_2}] Ba3N2</chem>,


: <chem>3Ba(N3)2 ->[{473 K}][{-7N_2}] Ba3N4 ->[{523 K}][{-N_2}] Ba3N2</chem>
: <chem>2NaN3 ->[{573K}] 2Na + 3N2</chem>
: <chem>2NaN3 ->[{573K}] 2Na + 3N2</chem>


Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на [[натрий]]:
Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на [[натрий]] или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:


: <chem>4Na + NH3 + 3N2O -> NaN3 + 3NaOH + 2N2</chem>,
: <chem>4Na + NH3 + 3N2O -> NaN3 + 3NaOH + 2N2</chem>
: <chem>2NaNH2 + N2O ->[{190 °C}] NaN3 + NaOH + NH3</chem>


Азидите на тежките метали са слаборазтворими във вода – AgN<sub>3</sub>, Hg(N<sub>3</sub>)<sub>2</sub>, Pb(N<sub>3</sub>)<sub>2</sub>. Те се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид. Всички те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване.
или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:

: <chem>2NaNH2 + N2O ->[{190°C}] NaN3 + NaOH + NH3</chem>.

Азидите на тежките метали са малкоразтворими във вода – AgN<sub>3</sub>, Hg(N<sub>3</sub>)<sub>2</sub>, Pb(N<sub>3</sub>)<sub>2</sub>. Те се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид. Всички те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване.


== Получаване ==
== Получаване ==
Азотоводородната киселина за първи път е получена от окисление на хидразин с азотиста киселина:<ref name=":1">{{Цитат книга|last=King|first=R.|title=Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes]|pages= 3045 – 3048}}</ref>
Азотоводородната киселина за първи път е получена от окисление на хидразин с азотиста киселина:<ref name=":1">{{Цитат книга|last=King|first=R.|title=Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes]|pages= 3045 – 3048}}</ref>

: <chem>N2H4 + HNO2 -> HN3 + 2H2O</chem>.
: <chem>N2H4 + HNO2 -> HN3 + 2H2O</chem>


Азотоводородната киселина се получава от алкални азиди и по-силна киселина, например концентрирана [[сярна киселина]]:
Азотоводородната киселина се получава от алкални азиди и по-силна киселина, например концентрирана [[сярна киселина]]:


: <chem>2NaN3 + H2SO4 -> Na2SO4 + 2HN3</chem>.
: <chem>2NaN3 + H2SO4 -> Na2SO4 + 2HN3</chem>


HN<sub>3</sub> се изолира от сместа с вакуумна дестилация.<ref name=":1" />
HN<sub>3</sub> се изолира от сместа с вакуумна дестилация.<ref name=":1" />
Ред 181: Ред 178:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />

[[Категория:Мъничета за неорганична химия]]
[[Категория:Азотни съединения]]
[[Категория:Азотни съединения]]
[[Категория:Безкислородни киселини]]
[[Категория:Безкислородни киселини]]

Версия от 16:45, 29 ноември 2021

Азотоводородната киселина, HN3, е едноосновна безкислородна киселина на азота. Представлява силноекслозивна безцветна течност. Дава соли, наречени азиди.

Строеж

Резонансна структура на азотоводородна киселина

В молекулата на HN3, азтоните атоми имат степен на окисление −⅓. Азотният атом, свързан с водорода образува 2σ- и една резонансна π-връзка, описващи sp2-хибридизация. Централният азотен атом, с формален заряд +1, отдава електрон на третия азотен атом с формален заряд −1. Трите азотни атоми са подредени почти в права линия. Между тях се образуват двойни π- и единични σ-връзки.

Физични свойства

Азотоводородната киселина е безцветна летлива течност, кипяща при 37 °C.[1] Сублимира лесно. Има неприятна миризма и е отровна. Безводната киселина е силно експлозивна.

Химични свойства

Водният разтвор на азотоводородната киселина е слаба киселина със сила, близка до оцетната:

Азотоводородната киселина може да реагира с азиден йон до хидрогеназиден йон – N3HN-
3
.

Във воден разтвор търпи бавно диспропорциониране:[1]

HN3 е силен окислител. Разтваря Zn, Fe, Mn и Cu без отделяне на H2:

Йодът и Ce(IV) соли я редуцират до N2.

Смес от солна и азотоводородна киселина действа като царска вода и може да разтвори златото и другите благородни метали. Причината е полученият хлор при реакцията между двете киселини, при която HN3 е окислител:

Азотоводородната киселина реагира като основа с много силни основи:

Азиди

Солите на азотоводородната киселина се наричат азиди и по разтворимост във вода приличат на хлоридите.[1] Азидите на алкалните и алкалоземните метали са силноразтворими. При бавно загряване те са устойчиви до стапянето си. Освен CsN3, те се топят с разлагане:[2]

Най-използваната сол е натриевит азид, който се получава при пропускане на диазотен оксид в амонячен разтвор на натрий или при взаимодействие на същия оксид с натриев амид:

Азидите на тежките метали са слаборазтворими във вода – AgN3, Hg(N3)2, Pb(N3)2. Те се получават от водните разтвори на солите на тези метали при утаяване с натриев азид. Всички те са избухливи вещества, които се разлагат при удар и нагряване.

Получаване

Азотоводородната киселина за първи път е получена от окисление на хидразин с азотиста киселина:[2]

Азотоводородната киселина се получава от алкални азиди и по-силна киселина, например концентрирана сярна киселина:

HN3 се изолира от сместа с вакуумна дестилация.[2]

Източници

  1. а б в Киркова, Елена. Химия на елементите и техните съединения. София, Университетско издателсто „Св. Климент Охридски“, 2013. ISBN 978-954-07-3504-7. с. 269 – 270.
  2. а б в King, R. Encyclopedia of Inorganic Chemistry [10 Volumes]. с. 3045 – 3048.