Борис Карамфилов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м корекция правопис според Уикипедия:Решения#2022-06 Редни числителни за народни събрания |
||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на 22 или 26 юни 1922 година<ref>[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3829---230--20--1961- Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20]</ref> в [[Скребатно]]. Става член на [[РМС]] от 1940 година, а на [[БКП]] от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война. |
Роден е на 22 или 26 юни 1922 година<ref name="politburo.archives.bg">[http://politburo.archives.bg/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3829---230--20--1961- Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20]</ref> в [[Скребатно]]. Става член на [[РМС]] от 1940 година, а на [[БКП]] от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война. |
||
Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия<ref |
Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия<ref name="politburo.archives.bg"/>. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на [[СССР]].<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80</ref> Командир на [[Седма мотострелкова дивизия|7-а Мотострелкова дивизия]] (1966 – 1972), [[Първа армия]] (1972 – 1980) и началник на Столичния гарнизон. |
||
В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на [[Военно училище|Военното училище]]. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки. |
В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на [[Военно училище|Военното училище]]. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки. |
||
През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.<ref> |
През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.<ref>Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевграддски окръг през 1973 г.</ref>. |
||
От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г. |
От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г. |
||
Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в |
Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в VII, VIII и IX народни събрания.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86</ref>. Член на комисията по духовни ценности в VII народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в IX народно събрание. Ръководи строежа на [[Национален дворец на културата|Националния дворец на културата]]. |
||
Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г. |
Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г. |
||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
{{СОРТКАТ:Карамфилов, Борис}} |
{{СОРТКАТ:Карамфилов, Борис}} |
||
[[Категория:Хора от област Благоевград]] |
[[Категория:Хора от област Благоевград]] |
||
Версия от 01:30, 7 август 2022
| Борис Карамфилов | |
| български генерал-полковник | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил във | Военна академия на Генералния щаб на Русия |
| Народен представител в: VII НС VIII НС IX НС | |
Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, а след 9 сепетмври 1944 г. български военен деец, офицер, генерал-полковник. Той е заместник-министър на народната отбрана през 1981 – 1989 г.
Биография
Роден е на 22 или 26 юни 1922 година[1] в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война.
Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия[1]. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ и Военната академия на Генералния щаб на СССР.[2] Командир на 7-а Мотострелкова дивизия (1966 – 1972), Първа армия (1972 – 1980) и началник на Столичния гарнизон.
В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Кандидат на военните науки.
През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.[3].
От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.
Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в VII, VIII и IX народни събрания.[4]. Член на комисията по духовни ценности в VII народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в IX народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.
Награждаван е с орден „Георги Димитров“ и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ в 1982 г.
Външни препратки
Бележки
- ↑ а б Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80
- ↑ Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевграддски окръг през 1973 г.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86
- Хора от област Благоевград
- Членове на ЦК на БКП
- Български партизани
- Български генерал-полковници
- Български офицери от Македония
- Български политици от Македония
- Герои на социалистическия труд на България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Възпитаници на Военната академия на Генералния щаб на Русия от България