Елизабет Костова: Разлика между версии
нова информация |
|||
Ред 22: | Ред 22: | ||
== Фондация "Елизабет Костова" == |
== Фондация "Елизабет Костова" == |
||
През [[2007]] година с дарение от 10% от правата на "Историкът" Костова създава фондация за твроческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването й на световния пазар.<ref name="Капитал">[http://capital.bg/show.php?storyid=378831 Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. "Капитал", бр.38, 21.09.2007]</ref> |
През [[2007]] година с дарение от 10% от правата на "Историкът" Костова създава фондация за твроческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването й на световния пазар.<ref name="Капитал">[http://capital.bg/show.php?storyid=378831 Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. "Капитал", бр.38, 21.09.2007]</ref> |
||
Информация за фондацията може да намерите на адрес: http://www.ekf.bg |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 15:22, 7 октомври 2007
Елизабет Костова | |
американска писателка | |
Родена | |
---|---|
Учила в | Мичигански университет Йейлски университет |
Семейство | |
Уебсайт | www.theswanthieves.com |
Елизабет Костова (на английски: Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и прочута с дебютния си роман "Историкът".
Родена е в Ню Лъндън, щата Кънектикът, САЩ. Завършва „Йейл“ със степен бакалавър по британска култура. Пее в славянския хор на университета. Идва в България за пръв път през есента на 1989 година, за да събира народни песни. На митингите в София след 10 ноември 1989 г. среща бъдещия си съпруг Георги Костов, компютърен специалист. Двамата живеят в Ан Арбър, щата Мичиган.[1] Променя новата си фамилия в съответствие с българските именни традиции (т.е. Елизабет КостовА, а не Елизабет Костов).
Костова продължава образованието си в Мичиганския университет, от където има магистратура по изящни изкуства. Там печели стипендия Hopwood за завършването на романа си "Историкът", който започва да пише през 1995 г.[2] Признава, че стилът й е повлиян от големите англоезични писатели като Чарлз Дикенс, Томас Харди, Джордж Елиът, Хенри Джеймс, Вирджиния Улф и Е. М. Форстър.
„Историкът“
Дебютният роман на Костова „Историкът“ е издаден в САЩ през юни 2005 г. В него млада жена разказва за издирването на гроба на Влад Цепеш, а част от действието се развива в България. Като прототип при изграждането на образа на един от героите, български професор-историк, е послужил бележитият медиевист акад. Иван Дуйчев[източник?].
Фондация "Елизабет Костова"
През 2007 година с дарение от 10% от правата на "Историкът" Костова създава фондация за твроческо писане в България. Основна цел на организацията е да подпомага българската литература като поощрява превода и публикуването й на световния пазар.[3] Информация за фондацията може да намерите на адрес: http://www.ekf.bg
Източници
- ↑ Интервю с Елизабет Костова за в-к "24 часа", 20.11.2005, препечатан на 30.11.2005 в netinfo.bg, посетен 16.08.2007
- ↑ University of Michigan honors Hopwood, the 'father' of generations of top authors, посетен 16.08.2007
- ↑ Елизабет Костова: Пиша сред шума от разговори, в. "Капитал", бр.38, 21.09.2007