Наталия Наришкина: Разлика между версии
м Робот Добавяне: de:Natalja Kirillowna Naryschkina |
м Бот: Поправки в правописа |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Цар [[Алексей (Русия)|Алексей]] умира през [[1676]] г. и на престола се възкачва синът му цар [[Фьодор III]]. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на [[Фьодор III]] тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское. |
Цар [[Алексей (Русия)|Алексей]] умира през [[1676]] г. и на престола се възкачва синът му цар [[Фьодор III]]. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на [[Фьодор III]] тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское. |
||
[[Фьодор III]] почива през [[1682]] г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята |
[[Фьодор III]] почива през [[1682]] г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята ѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на [[15 май]] [[1682]] г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща ѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет. |
||
По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опаност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское. |
По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опаност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское. |
||
През [[1689]] г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължaва да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат |
През [[1689]] г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължaва да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат ѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство. |
||
По настояване на Наталия Петър се жени за [[Евдокия Лопухина]] през 1689 г. |
По настояване на Наталия Петър се жени за [[Евдокия Лопухина]] през 1689 г. |
Версия от 12:19, 22 януари 2008
Наталия Наришкина Наталья Кирилловна Нарышкина | |
руска царица | |
Родена |
7 септември 1651 г.
|
---|---|
Починала | 4 февруари 1694 г.
|
Погребана | Москва, Русия |
Религия | Православна църква |
Семейство | |
Съпруг | Алексей (1 февруари 1671 (стар стил) – 8 февруари 1676 (стар стил))[1] |
Деца | Петър I[1] |
Наталия Наришкина в Общомедия |
Наталия Кириловна Наришкина е руска царица от 1671 г. до 1676 г. Тя е втора съпруга на цар Алексей и майка на цар Петър Велики.
Наталия произхожда от рода на татарски боляри. Дъщеря е на Кирил Полуектович Наришкин и Анна Лвовна Леонтиева.
Наталия постъпва в дома на прозападно настроения болярин Артамон Матвеев във връзка с далечното си роднинство със съпругата му, шотландката Мари Хамилтън. Там Наталия е забелязана от цар Алексей.
Наталия Наришкина се омъжва за цар Алексей на 1 февруари 1671 г. и става руска царица.
Наталия ражда на Алексей три деца:
- царевич Петър Алексеевич
- царевна Наталия Алексеевна
- царевна Фьодора Алексеевна.
Цар Алексей умира през 1676 г. и на престола се възкачва синът му цар Фьодор III. За Наталия настъпват трудни времена. Тя застава начело на рода Наришкини в неуспешната им борба срещу рода Милославски. По време на Фьодор III тя живее с децата си в московските села Коломенское и Преображенское.
Фьодор III почива през 1682 г. и на престола се възкачва десетгодишният син на Наталия, цар Петър I. Той е издигнат от болярската дума, поради физическите и умствени недъзи на по-големия му полубрат Иван. Наталия Наришкина, братята ѝ, Артамон Матвеев и патриархът стават регенти на малолетния Петър I. В отговор по-голямата сестра на Петър и Иван, София Алексеевна, организира бунт на стрелците на 15 май 1682 г. По време на безредиците Артамон Матвеев и двама от братята на Наталия са убити, а баща ѝ, Кирил Наришкин, е насилствено замонашен. Думата обявява Петър и Иван за царе, като Иван е издигнат за по-старши от брат си. Техен регент и фактически управник става София, която отстранява Наталия Наришкина от регентския съвет.
По време на управлението на София като регент на Петър и Иван Наталия Наришкина не живее в опаност, а в мизерия. Тя получава финансова подкрепа от патриарха и Православната църква. По това време Наталия и Петър продължават да пребивават в село Преображенское.
През 1689 г. Петър успява да отстрани сестра си София и я затваря в манастир. Той продължaва да управлява заедно с брат си Иван. Наталия се завръща в двора и става негов неформален лидер. Брат ѝ, Лев Наришкин, е назначен за министър на външните работи, но, де факто, оглавява цялото правителство.
По настояване на Наталия Петър се жени за Евдокия Лопухина през 1689 г.
През 1690 г. умира московският патриарх Кирил, а начело на църквата царят желае да назначи митрополита на Псков, Марселий, който е пътувал в чужбина и владее няколко чужди езика. Въпреки това Наталия оглавява консервативната фракция, която желае начело на Руската православна църквата да застане консерватиния казански митрополит Адриян.
Наталия Наришкина умира през 1694 г. след кратко боледуване.