Лобизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: eu, zh Изтриване: tr Промяна: pl
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: hu:Lobbizás, no:Lobby
Ред 24: Ред 24:
[[fr:Lobbying]]
[[fr:Lobbying]]
[[he:שדולה]]
[[he:שדולה]]
[[hu:Lobbizás]]
[[id:Lobi]]
[[id:Lobi]]
[[it:Lobby]]
[[it:Lobby]]
Ред 29: Ред 30:
[[nl:Lobby]]
[[nl:Lobby]]
[[nn:Lobbyverksemd]]
[[nn:Lobbyverksemd]]
[[no:Lobby]]
[[pl:Lobby]]
[[pl:Lobby]]
[[pt:Grupo de pressão]]
[[pt:Grupo de pressão]]

Версия от 07:46, 21 май 2008

Дефиниция

Лобизмът е характерна съвременна дейност на неформален натиск в полза на конкретно политическо решение и е широко практикуван. Той постепенно се институционализира и се включва в правния корпус на съвременните държави и системи за управление.

Произход

Терминът лобизъм е възникнал в практиката на американската политика. С него се описвали опитите за влияние над избраните представители при изготвянето на законите в Конгреса. Тази практика се разпространява широко в Англия в средата на 19 в., където лобизмът се е изразявал най-вече в опити за директно въздействие върху парламента.

Съвременна представа

Съвременното значение на лобизма е по-обхватно и е свързано с действията на групите по интереси, които целенасочено въздействат върху властта на различни нива с цел реализация на специфични интереси. Групите по интереси се стремят да оказват влияние и да търсят подкрепа не само от отделните депутати, а също от политически партии, публичната бюрокрация, различни публични институции, както и от масовата публика посредством медиите. Това развиване на лобизма и разширяването на търсените източници на подкрепа е свързано с нарастващото значение на изпълнителната власт.

Лобизмът днес често се свързва и с анализирането и разясняването на конкретен проблем, с цел управляващите да го възприемат като значим и да включат решаването му в актуалния политически дневен ред, като лобисткото влияние може да се изразява и в конкретната подкрепа за даден проект за решение. Съвременното лобиране може да се разглежда и като комуникативна връзка, при която гражданските, частните или групови интереси се представят пред съответното ниво от държавното управление и се опитват да окажат влияние върху процеса на взимане на политически решения. Първият по-сериозен опит за регламентаци на лобистките практики в България се прави в 39-то Народно събрание с внесения от депутата Борислав Цеков и група депутати от НДСВ проект на Закон за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност.  : Статията се основава на или съдържа материал от Краткия политически речник на термините на Българското училище за политика.