Сив кит: Разлика между версии
меп |
Pagemaster (беседа | приноси) |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
=== Миграция === |
=== Миграция === |
||
Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През |
Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към [[Берингово море | Берингово]] и [[Чукотско море]] американските сиви китове изминават около 16-22 хиляди километра със средна скотост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на [[бозайници]]. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда. |
||
== Хранене == |
== Хранене == |
Версия от 16:13, 16 юли 2008
Шаблон:Таксо начало животно Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо край
Сивият кит (Eschrichtius robustus) е представител на Китоподобните близкородствен с Ивичестите китове, но отделен като единствен съвременен представител на семейство Сиви китове (Eschrichtiidae). Добре познат на китоловците в миналото е бил наричан още Дяволска риба, заради нападателното му поведение когато бъде уловен.
Физическа характеристика
- Дължина на тялото около 16 м.
- Тегло около 36 тона.
Разпространение
Сивите китове се срещат в Северния Тихи океан: североизточна (американска) популация и критично застрашена северозападна (азиатска) популация. Съществувала е и трета популация в Северния Атлантик, но тя е унищожена още през 17 век, най-вероятно вследствие на китолова.
Популация
Азиатската популация сиви китове наброява не повече от 300 индивида, чиито миграционен маршрут е все още неизвестен, но се предполага че е между Охотско море и бреговете на Южна Корея. По-голямата американска популация наброява 20-22 хиляди индивида които мигрират между крайбрежията на Аляска и Долна Калифорния, Мексико.
Миграция
Сивите китове мигрират на юг през есента за да се размножават и женските да родят своите малки в по-топли води. През пролетта се отправят на север за да се хранят. При лятната си миграция към Берингово и Чукотско море американските сиви китове изминават около 16-22 хиляди километра със средна скотост от 5 км/ч. и това е една от най-дългите годишни миграции на бозайници. Наблюдението на сиви китове по маршрута на тяхната миграция е превърнато в туристическа атракция, която предоставя на всеки реалната възможност да се докосне до тези изключителни създания в естествената им среда.
Хранене
Природозащитен статус
Сивият кит е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като вид с малък риск, зависим от опазване[1].