Начертание (документ): Разлика между версии
м допълвам за по-ясен смисъл |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Начертанието е таен документ отнасящ се до политиката на княжество [[Сърбия]], написан от [[Илия Гарашанин ]] в 1844 |
'''Начертанието''' е таен документ отнасящ се до политиката на княжество [[Сърбия]], написан от [[Илия Гарашанин ]] в 1844 година. |
||
За да бъде |
За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са [[българи]]те, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатaне на български книги в княжество [[Сърбия]], но със [[сръбска азбука]], както и обучаването на български свещеници. |
||
Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната [[Австро-Унгария]]. Когато в средата на 19 век книгата все пак става |
Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната [[Австро-Унгария]]. Когато в средата на 19 век книгата все пак става обществено достояние, правителството във [[Виена]] реагира крайно отрицателно. |
||
Начертанието е една от |
Начертанието е една от основите за развитието на [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]]. |
||
[[Категория:История на Сърбия]] |
[[Категория:История на Сърбия]] |
||
{{Сърбия-мъниче}} |
|||
{{история-мъниче}} |
|||
[[en:Načertanije]] |
[[en:Načertanije]] |
||
Версия от 17:03, 9 септември 2008
Начертанието е таен документ отнасящ се до политиката на княжество Сърбия, написан от Илия Гарашанин в 1844 година.
За да бъде изградена независима сръбска южнославянска държава според Гарашанин, трябва системно да се води революционна пропаганда сред южните славяни под турско и австрийско иго и да се ратува Сърбия да получи икономическа независимост и излаз на море. В Начертанието Гарашанин признава, че измежду всички южни славяни, най-многобройни са българите, към които сръбската страна трябва да има специална асимилационна политика. Тази политика трябва да включва преди всичко печатaне на български книги в княжество Сърбия, но със сръбска азбука, както и обучаването на български свещеници.
Начертанието става основа за развитието на сръбската външна политика. Въпреки това трудът дълго време остава пазен в тайна, за да не предизвика негативна реакция на съседната Австро-Унгария. Когато в средата на 19 век книгата все пак става обществено достояние, правителството във Виена реагира крайно отрицателно.
Начертанието е една от основите за развитието на великосръбската доктрина. Шаблон:Сърбия-мъниче Шаблон:История-мъниче