Едуард Изгнаника: Разлика между версии
м Робот Добавяне: el:Εδουάρδος ο εξόριστος |
|||
Ред 36: | Ред 36: | ||
[[fi:Edvard Maanpakolainen]] |
[[fi:Edvard Maanpakolainen]] |
||
[[fr:Édouard l'Exilé]] |
[[fr:Édouard l'Exilé]] |
||
[[ja:エドワード・アシリング]] |
|||
[[no:Edvard den landflyktige]] |
[[no:Edvard den landflyktige]] |
||
[[pl:Edward Wygnaniec]] |
[[pl:Edward Wygnaniec]] |
Версия от 15:37, 15 октомври 2008
Едуард Изгнаника Edward Ætheling | |
некоронован наследник на английския престол | |
Роден |
1016 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Сити, Великобритания |
Семейство | |
Род | Уесекска династия |
Баща | Едмънд II |
Съпруга | Княгиня Агата (1035) |
Деца | Маргарет Шотландска Едгар Етелинг |
Едуард Изгнаника в Общомедия |
Едуард Изгнаника е син на крал Едмънд II, наричан още Желязното ребро, и племенник на крал Едуард Изповедника – предпоследния крал на Англия преди завладяването ѝ от Уилям I Завоевателя.
Наречен е „Изгнаника” понеже прекарва по-голямата част от живота си далеч от Англия, родината на неговите деди.
След смъртта на баща му Англия е завладяна от Дания и по заповед на крал Кнут Велики едва неколкомесечният Едуард е изпратен в Дания с нареждането да бъде убит там без много шум. Противно на волята на Кнут обаче, няколко предани царедворци скриват бебето и го завеждат в Киев, където то е приютено.
В Киев младият Едуард се жени за Агата, за чието потекло има доста противоречива и неясна информация. След сватбата двамата отиват да живеят в Унгария и там се раждат трите им деца:
- Маргарет ( около 1045-1093), омъжена за Малкълм III Шотландски, която остава повече известна след смъртта си като Света Маргарет Шотландска;
- Кристина (около 1050-1090), която става игуменка на абатство Ромси в Хампшир;
- Едгар Етелинг (1051-1126).
Когато неговият чичо, Едуард Изповедника, научава, че той е жив, го обявява за свой наследник на трона. През 1056 г. Едуард Изгнаника пристига със семейството си в Англия, но така и не успява да си върне законно принадлежащия му престол, тъй като едва стъпил на английския бряг неочаквано умира. Вероятно сред определени кръгове в Англия неговото коронясване е било крайно нежелателно. След неговата смърт, последвана няколко години по-късно от тази на Едуард Изповедника, който не оставя потомство, следва остра борба за престола, и тази криза в крайна сметка довежда до завладяването на Англия от нормандците на Уилям I Завоевателя.