Едуард Изгнаника: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: el:Εδουάρδος ο εξόριστος
Ред 36: Ред 36:
[[fi:Edvard Maanpakolainen]]
[[fi:Edvard Maanpakolainen]]
[[fr:Édouard l'Exilé]]
[[fr:Édouard l'Exilé]]
[[ja:エドワード・アシリング]]
[[no:Edvard den landflyktige]]
[[no:Edvard den landflyktige]]
[[pl:Edward Wygnaniec]]
[[pl:Edward Wygnaniec]]

Версия от 15:37, 15 октомври 2008

Едуард Изгнаника
Edward Ætheling
некоронован наследник на английския престол
Роден
1016 г.
Починал
ПогребанСити, Великобритания
Семейство
РодУесекска династия
БащаЕдмънд II
СъпругаКнягиня Агата (1035)
ДецаМаргарет Шотландска
Едгар Етелинг
Едуард Изгнаника в Общомедия

Едуард Изгнаника е син на крал Едмънд II, наричан още Желязното ребро, и племенник на крал Едуард Изповедника – предпоследния крал на Англия преди завладяването ѝ от Уилям I Завоевателя.

Наречен е „Изгнаника” понеже прекарва по-голямата част от живота си далеч от Англия, родината на неговите деди.

След смъртта на баща му Англия е завладяна от Дания и по заповед на крал Кнут Велики едва неколкомесечният Едуард е изпратен в Дания с нареждането да бъде убит там без много шум. Противно на волята на Кнут обаче, няколко предани царедворци скриват бебето и го завеждат в Киев, където то е приютено.

В Киев младият Едуард се жени за Агата, за чието потекло има доста противоречива и неясна информация. След сватбата двамата отиват да живеят в Унгария и там се раждат трите им деца:

Когато неговият чичо, Едуард Изповедника, научава, че той е жив, го обявява за свой наследник на трона. През 1056 г. Едуард Изгнаника пристига със семейството си в Англия, но така и не успява да си върне законно принадлежащия му престол, тъй като едва стъпил на английския бряг неочаквано умира. Вероятно сред определени кръгове в Англия неговото коронясване е било крайно нежелателно. След неговата смърт, последвана няколко години по-късно от тази на Едуард Изповедника, който не оставя потомство, следва остра борба за престола, и тази криза в крайна сметка довежда до завладяването на Англия от нормандците на Уилям I Завоевателя.


Източници