Метеорит: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Daggerstab (беседа | приноси) пооправяне |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Картинка:Taza 1.47kg meteorite.jpg|дясно|мини|1,47 кг метеорит от Сахара]] |
[[Картинка:Taza 1.47kg meteorite.jpg|дясно|мини|1,47 кг метеорит от Сахара]] |
||
'''Метеоритът''' е твърдо [[метеорно тяло]] с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга [[планета]] |
'''Метеоритът''' е твърдо [[метеорно тяло]] с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга [[планета]] или [[Естествен спътник|спътник]]). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно [[силиций]], [[алуминий]], [[желязо]], [[калций]] и [[кислород]]. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната [[атмосфера]] тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери. |
||
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери - това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем [[болид]]ът осветява местности с километри наоколо. От [[съпротивление]]то на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата [[кинетична енергия]] преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от [[маса]]та и [[скорост]]та на метеоритите. |
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери - това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем [[болид]]ът осветява местности с километри наоколо. От [[съпротивление]]то на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата [[кинетична енергия]] преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от [[маса]]та и [[скорост]]та на метеоритите. |
||
Най-големият метеорит - Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г. е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали. |
Най-големият метеорит - Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна [[Африка]] през [[1920]] г. е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m<sup>3</sup>.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: [[никел]], [[магнезий]], желязо, силиций, [[сяра]], алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни [[минерал]]и, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали. |
||
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята.Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на [[ |
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на [[Тунгуския метеорит]] през 1908 година. и на [[Сихоте-алинския метеорит]] през 1947 година. {{източник|От първия са намерени едва няколко грама метеоритно вещество.}} От вторият са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг. |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
{{Commons|Meteorite}} |
{{Commons|Meteorite}} |
||
* [[Метеорно тяло]] |
|||
* [[Метеор]] |
* [[Метеор]] |
||
* [[Болид]] |
* [[Болид]] |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://bgastronomy.com/index.asp?ID=209&Cat=11 Страница за метеорита в Астрономическия речник] |
* [http://bgastronomy.com/index.asp?ID=209&Cat=11 Страница за метеорита в Астрономическия речник] |
||
* [http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm Метеорити, падали на територията на България] |
* [http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm Метеорити, падали на територията на България] |
||
* [http://www.lpl.arizona.edu/impacteffects/ Он-лайн калкулатор на ефекта при сблъсък на метеорит със Земята] |
* {{език икона|en}} [http://www.lpl.arizona.edu/impacteffects/ Он-лайн калкулатор на ефекта при сблъсък на метеорит със Земята] |
||
[[Категория:Метеорити| ]] |
[[Категория:Метеорити| ]] |
||
Версия от 11:10, 2 декември 2008
Метеоритът е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета или спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери - това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем болидът осветява местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите.
Най-големият метеорит - Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна Африка през 1920 г. е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m3.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: никел, магнезий, желязо, силиций, сяра, алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни минерали, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали.
Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята. Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на Тунгуския метеорит през 1908 година. и на Сихоте-алинския метеорит през 1947 година. От първия са намерени едва няколко грама метеоритно вещество.[източник?] От вторият са открити около 23 тона, като теглото на отделните парчета варира от няколко десетки от грама до 1745 кг.
