Тунгуски метеорит

60.916667, 101.95

Мястото на взрива в Русия

Тунгуски метеорит е утвърдило се неправилно наименование на небесно тяло, летяло във вид на болид над цяла Европа и Сибир, взривило се и паднало край река Подкаменная Тунгуска на територията на днешния Красноярски край, Русия на 30 юни 1908 г.

Естеството на явлението и неговият причинител все още не са еднозначно определени.

Дървета, повалени от взрива

Засегнати от взрива зони:
1. (R = 20 km): унищожена гора (в червено);
2. (R = 100 km): щети, пожари, загинали животни (в оранжево);
3. (R = 1500 km): звукова вълна (в светлосиньо).

История

Преди събитието, като се започне от 27 юни 1908 г., в цяла Европа – от Атлантика до Урал, и чак в Западен Сибир се наблюдават необичайни атмосферни явления: сребристи облаци, слънчево хало, ярко светло небе по време на здрач. Северната част на небето е с червеникав оттенък, а източната е със зеленикав. Британският астроном Уилям Денинг пише, че небето над Бристол в нощта на 30 юни е аномално светло на север.

Сутринта на 30 юни 1908 г. над Централен Сибир от изток на запад прелита огнено тяло със сферична до цилиндрична форма. Минавайки над Канск към Иркутск, рязко завива на север към бившето село Кежма (Кежемски район), а после обръща на запад и приближава на около 70 километра ловно-рибарската фактория (сега село) Ванавара (Евенкийски район) на десния бряг на р. Подкаменная Тунгуска.

Около 7:15 часа местно време тялото се взривява във въздуха (със серия от експлозии) и пада в тайгата над Южното блато край р. Подкаменная Тунгуска на около 60 километра северно от Кежма. При взривяването се отделя енергия колкото от приблизително 2000 бомби като първата атомна бомба „Малчугана“ над Хирошима (1945) или от най-мощната взривена водородна бомба – Цар Бомба (1961). Мощността на взрива се оценява в рамките от 10 до 50 мегатона тротилов еквивалент. Взривът става на височина 7 – 10 km над земята над незаселена тайга.

В резултат от взрива дърветата са повалени на площ над 2000 km² с корените към епицентъра – в самия епицентър обаче остават прави, но без клони (несъвместимо с метеоритните хипотези). Стъклата са избити в радиус от 200 km от епицентъра. В течение на няколко дни над Сибир се наблюдава интензивно светене на небето. Скоро след това започва магнитна буря, продължила 5 часа. Необичайните атмосферни светлинни ефекти достигат максимум на 1 юли, след което спадат.

Взривът е чут на разстояние до 800 km от епицентъра, взривната вълна е регистрирана от обсерватории на много места по света. Въздушната вълна обикаля 2 пъти земното кълбо. Сеизмична вълна след взрива е регистрирана от сеизмически станции в Иркутск, Ташкент, Тбилиси и чак в Йена.

Поради слабия научен интерес по онова време към такива събития първата експедиция – от Академията на науките на СССР, е изпратена в района чак през 1927 г., след нея следват и други. Сталин и други висши ръководители на СССР узнават истината за естеството на явлението и причинителя му от американския ядрен професор Робърт Опенхаймер (разработил първата атомна бомба), с когото се срещат по време на престоя му (тайно от САЩ) в Москва през 1939 г.

Хипотези за обяснение

Има редица известни хипотези за обяснение на природното явление и неговия причинител.

Експеримент на Н. Тесла

В работна тетрадка (завещана да се отвори 100 години след взрива, съхранявана днес в музея му в Белград) американският учен от сръбски произход Никола Тесла пише, че това е негов експеримент. Според проучване (по американски, руски и др. публикации) на доц. д. мат. н. Огнян Й. Каменов, ръководител на катедра в ТУ в София, явлението е пряк резултат от изследвания на Тесла.

В-к „Ню Йорк Сън“ съобщава на 30 декември 1907 г. – половин година преди взрива, за предстоящ експеримент на инж. Никола Тесла в Сибир. Той изучава електромагнитното поле на Земята от експерименталната кула Уордънклиф (на о. Лонг Айлънд) до Централен Сибир. Последните дни преди взрива прави множество заявки в Конгресната библиотека за географски карти на най-рядко населени области в Сибир.

В записките си Н. Тесла отбелязва:

• 1 май 1908 г.: „Задействаме № 1…“, виждат се огромни проблясъци светлина над Европа от Лондон и Париж към Урал;
• 27 юни 1908 г.: светлината се усилва и се мести от Балтика към Урал, светещи нажежени кълба летят към Източен Сибир;
• 29 юни 1908 г.: „Задействаме № 11 – 3 импулса с интервал от 60 секунди. Това беше взрив! Вълната стигна до Ню Йорк. В Сибир се случи чудовищен взрив на природно електричество… Гигантска кълбовидна мълния? Кълбовидна мълния!“

След взрива на няколко пресконференции Тесла съобщава, че е извършил серия от експерименти за безжичен пренос на пръстеновидни електрически импулси. Руската медия „РТР Планета“ го цитира: „Напълно възможно е да се пренася енергия без жици и да се постигат разрушителни резултати от разстояние. Вече конструирах такъв безжичен предавател…“

Взрив на метеорит/комета

Все пак най-разпространената в света хипотеза е, че причинителят на взрива е метеорно тяло или остатъчно тяло от комета (включително ядрото ѝ). Взривът обаче явно не е метеоритен, не са намерени нито метеоритни отломки, нито ударен кратер.

Други хипотези

Има много други хипотези за обяснение на явлението и за причинителя на събитието:

• ядро на комета
• кълбовидна мълния
• взрив на облак от метан
• ядрен взрив
• антиматерия
• сблъсък на Земята с миниатюрна черна дупка
• катастрофа на извънземен космически кораб и др.

Вижте също

• Леонид Кулик

Външни препратки

• ((ru)) Тунгуският метеорит – загадката на 20 век
• ((ru)) 100 години от Тунгуската катастрофа Архив на оригинала от 2013-07-30 в Wayback Machine.
• ((ru)) Изследване на проблемите, свързани с Тунгуския метеорит
• ((en)) Perplexities of the Tunguska meteorite
• ((ru)) Подкаменная Тунгуска, 1908 г. „Тунгусский метеорит“. „Климат, лёд, вода, ландшафты“ Архив на оригинала от 2012-06-13 в Wayback Machine.
• ((ru)) ((en)) Импактные события типа Тунгусского и происхождение жизни, ст.н.с. А. Е. Злобин, snauka.ru, 14.09.2020 г.
• ((en)) Discovery of probably Tunguska meteorites at the bottom of Khushmo river's shoal, Andrei E. Zlobin, arxiv.org, 29.04.2013 г.
• ((en)) Quasi Three-dimensional Modeling of Tunguska Comet Impact (1908), Andrei E. Zlobin, aero.org
• www.azorcord.orc.ru Архив на оригинала от 2013-12-08 в Wayback Machine. (неработеща препратка)