Ктезифон

Ктесифон е един от най-големите градове в древна Месопотамия, съществувал от V век пр. Хр. до VIII—IX век сл. Хр. Бил е столица на Партянското царство и държавата на Сасанидите. В периода 570—637 г. е смятан за най-големия град в света, наред с Константинопол и Чанан (Китай). [1].

Градът е бил разположен на около 32 км от Багдад по течението на река Тигър (река), като е заемал площ от 30 км².

История

За първи път Ктесифон се споменава в Книга на Езра в Стария завет във връзка със събития, случили се при цар Артаксеркс I (465 пр. Хр.—424 пр. Хр.). През 305 г. пр. Хр. на другия бряг на Тигър възниква гръцкият град Селевкия, като двата града често са обединявани под названието Селевкия-Ктесифон.

През 144 г. пр. Хр. Митридат I Партянски]] завоюва Месопотамия и пренася столицата на Партия в Екбатана, като основава в Ктесифон зимна резиденция. По-късно Ктесифон става столица и един от най-важните градове на Партянската държава, с което се превръща в мишена на нападенията на Римската империя. През 116 година е превзет от Марк Улпий Траян, но още на следващата година е върнат на Партия. През 164 г. пълководецът Авидий Касий отново завзема града, но го напуска след подписването на мирен договор. През 197г. Септимий Север разорява Ктесифон и продава около 100 000 негови жители в робство.

През ІІІ в. сл. Хр. Ктесифон влиза в персийската държава на Сасанидите и в него се основава резиденция на Асирийската източна църква.

През 363 г. край Ктесифон загива римският император Юлиан. През 627 г. византийският император Ираклий обсажда града и отстъпва едва след съгласието на Персия да приеме неговите условия за мир. През 637 Ктесифон е завзет от арабите. Въпреки че населението не пострадва от самото завладяване, значението на града намалява, особено в резултат от основаването на Багдад през VIII век.